Катрин Каултър - Цената на рая

— Разбирам — каза Маркъс. — Спиърс — обърна се той към камериера си, който в този момент разглеждаше някаква изящна декорация във фоайето, — погрижи се за багажа. Чудя се дали ще се намери кой да ни нахрани, след като Баджър е заминал с моята… с Херцогинята.

— Предупредих госпожа Хърли да се върне към задълженията си, милорд. Нейна светлост ми го заръча, защото било възможно скоро да пристигнете. Ако разрешите, милорд, нейна светлост прояви изключителна загриженост. Ако нямате нищо против да го отбележа.

— Нямам нищо против, Нетълз.

Думите му насърчиха иконома да добави.

— Много сдържана дама, милорд, не допуска по никакъв начин фамилиарничене. Сякаш някой изобщо би помислил да си го позволи. А сега, милорд, бихте ли желал чаша портвайн? В библиотеката може би?

Маркъс се отправи с чашата портвайн към най-голямата спалня в дъното на коридора на втория етаж. Грамадна стая, с тъмни завеси и още по-тъмни килими. Стари, но лъснати с восък мебели. Може би придирчивата му съпруга ги беше полирала със собствените си ръце.

Спиърс се бе заел с подреждането на шалчетата му в едно от чекмеджетата на гардероба.

— Чудя се защо се е отправила към Чейз Парк точно с господин Уикс — каза Маркъс.

— Милорд, у мен се намира писмо, дадено ми от господин Нетълз, който от своя страна го е получил от Херцогинята, за да ми го предаде, а пък аз да го предам на вас. Разбирате ли?

— Напълно, Спиърс. Къде е писмото, което е било невъзможно да се връчи директно на мен, а е трябвало да мине през толкова ръце преди това?

— Ето го, милорд.

— Заобиколният път поражда подозрения — каза Маркъс, разкъсвайки плика. Съдържанието на посланието го накара първо да изругае, а после да се разсмее. — Колко интересно! Изглежда, че американският клон на фамилията е в Чейз Парк по покана на господин Уикс, който — обърни внимание! — в изпълнение на задълженията си им писал и ги уведомил, че щастието ще им се усмихне на шестнадесети юни. По всичко личи, че са пристигнали в Чейз Парк точно за тази дата. Херцогинята и господин Уикс са хукнали по следите им. Тя пак се бърка, където не й е работа.

— Тя е ваша съпруга, милорд. Не е месене, когато съпругата се грижи за интересите на съпруга си при невъзможност той самият да го стори.

Маркъс отговори на забележката на камериера си с нечленоразделен звук и започна да съблича дрехите си.

— Бих искал да приготвиш банята ми, Спиърс.

— Да, милорд.

С единия крак все още в панталоните, Маркъс продължи.

— Не ми е ясно защо са отишли в Чейз Парк. Не е възможно господин Уикс да им е казал, че и имението е част от това, което вероятно ще наследят.

— Пълна загадка, милорд.

— Човек би очаквал от тях първо да спрат в Лондон и да се отбият при господин Уикс. Тогава вероятно той е щял да ги насочи към къщата в Есекс. Чудесна е, виждал съм я преди няколко години заедно с Чарли и Марк.

— Сега къщата в Есекс, както и всичко останало, ви принадлежи, милорд.

— Известно ми е.

— Ще останете ли вкъщи тази вечер, милорд?

— Ако те интересува истината — отговори Маркъс, навличайки един халат, — ще бъда в Уайт’с 20 20 Уайт’с — един от първите основани клубове в Лондон, ползващ се с най-високо реноме. — Б.пр. . Ще вечерям в компанията на няколко джентълмена.

— Предлагам да не отделяте твърде много време за вечерята, милорд. Освен това, предлагам и ние да се отправим към Чейз Парк утре заран, милорд.

— Да вървят по дяволите предложенията ти, Спиърс. Нямам никакво намерение да посещавам Чейз Парк. Господин Уикс е забъркал кашата, той да я оправя. Без съмнение Херцогинята ще му окаже неоценима помощ. Защо иначе ще го придружава, ако не се намеси лично? Не ми отговаряй, не е нужно. Това, което безусловно трябва да свърша утре, е да се срещна с лорд Дрейкърнет във военното министерство.

— Ще се погрижа за банята ви, милорд.

— Добре. Не се опитвай да променяш решението ми, Спиърс. Няма за тръгна за Чейз Парк, дори за да се срещна с оня дебелак Тревор — бъдещият граф — погледът на Маркъс обходи бързо смрачаващата се спалня. — Знаеш ли, може би трябва да предупредя господин Уикс да не избързва да изритва американците от имението. Може би трябва да му подшушна, че Тревор би могъл да бъде граф някой ден. Може би трябва да му подскажа да насърчи глупака Тревор да се сдобие с потомство за всеки случай. Да, трябва да поговоря с господин Уикс.

— А Херцогинята, милорд? Вашата съпруга?

— О, тя е напълно наясно, че децата й няма да бъдат заченати от мен. И следователно няма да наследят титлата.