Катрин Каултър - Цената на рая

Застана до леглото и се вгледа в спящия. Маркъс лежеше по гръб, поставил едната си ръка върху челото, а другата — с обърната нагоре отворена длан — отпусната покрай тялото му. Беше се завил единствено с чаршаф, покриващ го от кръста надолу.

Едро тяло, добре окосмено и мускулесто. И без униформа еднакво привлекателно, както и в нея. Но тя още не си беше дала достатъчно сметка за различията им и внушителните очертания на фигурата под чаршафа я караше да се замисля.

Видя синините около ребрата му, започнали да придобиват различни оттенъци на зелено и жълто. Зачуди се колко ли силна ще да е болката му.

Големият въпрос какво да прави, обаче, стоеше пред нея. Спомни си за книгата, която Баджър й беше връчил същия следобед, стараейки се да отбягва погледа й, като измърмори.

— Може да ти е от помощ, Херцогиньо. Вътре има… ъ-ъ… рисунки.

— Рисунки ли, Баджър?

— Да, рисунки. Майка ти разказвала ли ти е какво се случва между мъжете и жените?

На отрицателното й поклащане с глава той беше добавил.

— Прегледай книгата, Херцогиньо. Ако имаш въпроси, ще помоля господин Спиърс да се отбие при теб.

Маркъс разбира се изглеждаше много по-добре от доста схематично изрисуваните мъже от картинките в книгата. Странна книга, но пълна с полезна информация. Докосна с връхчетата на пръстите си раните по обраслата му с твърда брада челюст, после положи дланта си върху плътта, под която се намираше сърцето му и почувства силните пулсиращи тласъци. Косата му се къдреше под пръстите й. В един момент той се размърда, повдигна се леко настрана, после отново се отпусна по гръб. Другата му ръка се преметна върху корема.

Сега какво?

Не се плашеше, просто не знаеше как да постъпи, защото Маркъс спеше, за разлика от мъжете по картинките в книгата. Нямаше възбуда, нямаше сладострастни усмивки. Сигурно беше, че не е готов да легне върху нея, както беше прочела, че е необходимо.

Той отвори очи, замъглени от съня, и ги втренчи в нея. Гласът му прозвуча остро.

— Каква неописуема изненада! От всички хора на света точно ти в спалнята ми. Какво искаш, Херцогиньо?

— Теб — каза тя. — Искам теб, Маркъс.

Той не й отговори, само се усмихна и пак затвори очи. Само след секунди дишаше равно и дълбоко като човек, потънал в здрав сън. Най-вероятно изобщо не беше преставал да спи, а на нея й се бе сторило, че се е събудил. Значи сама трябваше да свърши най-важното.

Тя избърса овлажнелите си длани в робата си. Бавно, съзнавайки неизбежността на всяко следващо действие, развърза коланчето от кръста си и с движение на раменете се измъкна от робата, която падна в краката й. Остава и нощницата, помисли си тя. Трябваше да го направи. В следващия момент седна до него на леглото, вече гола. С гърба си усещаше топлината на огъня.

Наведе се към него и докосна с устата си неговата.

— Маркъс. Моля те, събуди се. Не съм напълно сигурна какво трябва да правя. Искам да кажа, че знам какво искам да се случи, но не знам какво да направя, за да се случи. Моля те, събуди се, Маркъс.

Той се усмихна на думите й и произнесе меко.

— Лизет, няма ли да ме оставиш поне малко да поспя? По-ненаситна си от мъж.

Ръцете му обхванаха гърдите й. Тя изхълца, но се сдържа да не се отдръпне. Ръцете му галеха гърдите й, повдигаха ги, нежно ги стискаха, а през цялото време очите му бяха затворени. Тя видя как тялото под чаршафа се променя и знаеше какво означава — че най-важната му в случая част беше започнала да се пробужда.

Но той си мислеше, че тя е любовницата му.

Изведнъж ръцете му се смъкнаха и обхванаха кръста й. Той я вдигна и се разкрачи, за да я положи между краката си. Ръцете й се подпряха за опора на гърдите му, а косата й се спускаше от раменете й и го докосваше. Отново галеше гърдите й, а от устата му се изтръгваха стонове.

Тя беше прекалено уплашена, за да се помръдне.

— Какво означава това? — прошепна той и се засмя. Пъхна едната си ръка между бедрата й и дръпна чаршафа надолу. Тялото му излъчваше топлина като пещ. Усети колко е твърда онази част, когато се долепи до нея. Дишаше тежко, тя чувстваше колко е напрегнат, но не знаеше как да продължи.

— Какво става, Лизет? Не си още готова да ме приемеш и искаш да се събудя и да те възбудя ли? Стой спокойно, точно така, не мърдай, и ми позволи да ти се насладя.

Придърпа я нагоре така, че да легне върху гърдите му. Сладката топлина от неговите устни я накара да разтвори своите. Езикът му докосна нейния и тя леко подскочи, което го накара да се разсмее, без да отделя устните си от нейните. Тя се съсредоточи върху това, което той правеше с езика и устните си, докато не усети как пръстите му тръгват по тялото й и проникват в нея. Не можа да се сдържи да не извика, но той я зауспокоява, галейки хълбоците й. Сякаш съм уплашено животно, помисли си тя стреснато. Пръстите му й причиняваха болка, но движението им навътре-навън не преставаше и тя вдигна глава и захапа долната си устна, за да не издаде звук, докато тялото й с нежелание разкриваше тайните си. Не беше глупава, знаеше какво ще последва, знаеше и че това, което предстоеше да влезе в нея, беше по-голямо от двата вече проникнали пръста. Объркана усети и собствената си влага, но нямаше време да разсъждава какво става, защото той пак я повдигна, притисна се плътно към нея и изведнъж се намери вече вътре в интимността й, стенейки от удоволствието, което изпитваше.