Катрин Каултър - Цената на рая

— И какво искате да направя?

— Бих желала да приемете от мен десет хиляди франка, с които да си намерите ново жилище и никога отново да не виждате Маркъс. Не желая да изпаднете в затруднено финансово положение заради помощта, която ще ми окажете, затова с най-голямо желание ви давам парите. С тях ще се устроите на ново място и ще си намерите нов господин по ваш вкус.

— Разбирам — каза Лизет и умът й запрепуска. Десет хиляди франка — сумата беше напълно достатъчна за задоволяване на нуждите й, докато си намери нов покровител по свой вкус. Някой като Маркъс — превъзходен любовник, мъж, умеещ да доставя удоволствие и да се наслаждава на удоволствието, което една жена е в състояние да достави. Съпругата на Маркъс наистина изглеждаше чудесно, но на физиономията й беше изписана такава невинност, че Маркъс би я схрускал на една хапка. Успяла е да го упои и да се омъжи за него, само за да го спаси. Това звучеше много странно. Отпусна се в стола си и се опита да премисли целия необичаен разговор. Не можа да се удържи да не се разсмее.

— Простете — каза тя малко по-късно, — но никога не ми се е случвало да ме посещава съпругата на някой господин. А и вие не изглеждате ревнива или поне добре го скривате. Не сте ли привързана изобщо към негова светлост?

— О, да — отговори Херцогинята. — Но не за това става дума, не разбирате ли?

— Може би разбирам — каза Лизет бавно и се изправи. — Негова светлост ще бъде тук след три часа. По това време обичайно се отбива. Имам много работа, за да успея да се изнеса, преди да е пристигнал.

Херцогинята също се изправи и извади малък лист хартия от дамската си чантичка.

— Ето ви адрес на апартамент във Фобур Сен Оноре. В близост до него се намират много посолства, което означава и много богати и влиятелни мъже. В съседство е и Елисейският дворец.

Лизет се приближи до Херцогинята и застана лице в лице с нея.

— Никога досега не съм срещала жена като вас — проявяваща невероятното разбиране да приема факта, че съм спала с мъжа, с когото е сключила брак. Много обичам Маркъс, но той е истински вулкан, а у вас съзирам спокойствието на езеро — нито една вълничка не нарушава гладката и чиста повърхност.

— Може би. Най-важното е Маркъс да не анулира брака. Наистина съм ви благодарна за помощта, госпожице Дюплеси.

— Точно до Елисейския дворец, казвате? — продължи Лизет. — Чудесно, просто чудесно — тя замълча, после много деликатно постави ръка върху ръката на Херцогинята. — Маркъс е добър човек. Не му позволявайте да ви наранява, мадам.

— Точно защото е такъв, какъвто е, за него е невъзможно да не ме наранява — с тези объркващи думи лейди Чейз се сбогува с любовницата на съпруга си. С бившата му любовница.

Беше оставила отворена вратата на всекидневната. Чу го как влезе, затръшна входната врата, после извика Спиърс, а след това и Баджър. Никой от въпросните господа не се озова на повика му и той нахлу във всекидневната стая. В червено-бялата си офицерска униформа и с разранената си физиономия имаше вида на един от най-красивите бандити, които биха могли да съществуват. Красив и опасен — рядко срещана комбинация.

Спря се на прага, когато я зърна — седнала до огъня, с книга в ръка. Дори той мислено призна, че облеклото и прическата й са безупречни и много й отиват. Естествената й красота се подчертаваше от факта, че не носеше никакви бижута, с изключение на златната халка върху безименния си пръст, чийто близнак тя беше на тази на неговия пръст, да я вземат дяволите. Със сигурност той сам никога не би си я сложил.

Тя му се усмихна.

— Би ли желал веднага да вечеряш, Маркъс? Доста е късно, но яденето е така приготвено от Баджър, та да не се съсипе, ако не се прибереш навреме, което ти, разбира се, направи. Или първо ще се окъпеш и преоблечеш?

Маркъс успя да се сдържи. Доста трудно, но преглътна ядния си отговор поне за момента. Влезе в стаята. Свали наметката си и я хвърли върху облегалката на един стол. Отиде до огъня и протегна ръце към пламъците — вечерта беше непривично хладна за началото на юни. Канеше се да вали: въздухът беше наситен с влага.

— Как чувстваш ребрата си?

— Други въпроси, Херцогиньо?

Тя запази мълчание.

— Ребрата ми са по-добре. Понаболяват ме, но почти не ги усещам. Както ти е известно, тази вечер възнамерявах да посетя любовницата си, но нещо необяснимо се е случило.

Мълчаливото й спокойствие можеше да служи като образец за подражание. Той продължи, снижавайки вбесено глас.