Катрин Каултър - Цената на рая

Баджър я гледаше втренчено, очаквайки тя да проговори, но това разбира се не се случи, колкото и продължително да изчака. Тя беше най-спокойната и сдържана личност, която беше срещал през живота си. Винаги беше вярвал, че нищо не може да наруши спокойствието й, но сега не беше толкова сигурен. Силно го тревожеше мисълта за свързването й в брак точно с Маркъс Уиндъм — нейна пълна противоположност като поведение. Само от време на време младият граф си даваше сметка за скандалния си език — както в случая с обидите, нанесени на Херцогинята в афектираното му състояние. Баджър прекъсна мислите си и се обърна към нея.

— Херцогиньо, чух го да крещи.

— А, да, крясъци имаше. Много е добър по тази част, но през повечето време не повиши глас. Не можа да понесе да ме види още веднъж, когато излизаше.

Не беше имала намерение да му се мярка пред очите, след като го остави да закусва, но тревогата за раните му я накара да се върне в спалнята. Тъкмо се канеше да почука на вратата, когато той я отвори. С външния си вид успешно би се справил с ролята на демон, беше й минало през главата тогава.

— Малко си закъсняла, Херцогиньо — думите му бяха прозвучали толкова подигравателно, сякаш бе не Маркъс, а съвсем друг човек. — Вече не съм гол. Напускам тази къща. Предполагам, че е ваша?

— Наех я преди пристигането си в Париж. Можеш да останеш тук, ако желаеш, Маркъс.

— Защо? Да не би да сте казала на хазаина ми, че са ме застреляли или съм напуснал Париж? Тоя негодник Спиърс всичките ми дрехи ли е донесъл тук?

— Не зная.

— Не зная — имитира я той саркастично. — Нали планът беше изцяло ваш? Какво искате да кажете с това не зная?

— Ако Спиърс е донесъл всичките ти дрехи, не мислиш ли, че ще е по-добре да останеш? Може би няма да откажеш да вечеряш с мен?

— Да вечерям със съпругата си? Каква оригинална идея! Не съм се замислял какво удобство е съпругата. Всъщност замислял съм се — в течение на цели пет секунди — след като господин Уикс ми постави ултиматума си. Тогава ми се струваше ужасно, а сега ми се ще да повърна. Не, мисля да прекарам вечерта с любовницата си.

— Не бих желала да го правиш, Маркъс. Моля те да дойдеш с мен, за да поговорим за бъдещето.

— Бъдещето? Мислиш си, че всичко си променила, а, Херцогиньо? Върна на бедния глупак каквото по право му принадлежеше и сега се мислиш за светица. Все още не съм взел решение за бъдещето си, но при всички положения моето бъдеще не се свързва с теб. Желая ви приятен ден, мадам.

Вече от края на коридора се беше извърнал, за да извика.

— Лягай си и не ме чакай. Честна дума, Лизет е малка лакомница и в леглото й възнамерявам да забравя всичко, в което ме набърка.

Жестоки думи. Маркъс никога не беше имал спирачка за езика си.

Сега тя каза на Баджър.

— Този път предпочете шумното оттегляне пред шумното разговаряне. Въпреки че, когато наистина се разкрещи, съседите сигурно са доволни от поднесеното им представление. Предполагам, че в цялата къща се е чуло затръшването на входната врата.

— Така е. Той възприе ли, хм… положението?

— Искаш да кажеш дали се зарадва, че съм му съпруга? — запита тя с някакво подобие на усмивка.

— Не съм толкова смел в предположенията си, когато става дума за човек като графа.

— Прав си. Доколкото си спомням, информира ме, че ще прекара вечерта и нощта при любовницата си. Сещаш ли се, Баджър, онази с хубавото име, която според Спиърс не била зла жена.

— Как е възможно! Това е… ами, че това е…

— Засега нетърпимостта му към мен е ярко изразена. Що се отнася до вас със Спиърс, гневът му скоро ще премине. Започвам да си мисля, че при негова светлост той е като летните бури — бързо идва и още по-бързо отминава.

Баджър не беше особено убеден в последното, но само сви рамене и каза.

— Мислите ли, че довечера ще се върне?

— Съмнявам се. Уведомих го, че в петък заминавам за Лондон.

— Мислите ли, че той ще прояви желание да приеме подаръка ви?

— Няма избор. Поне толкова мога да направя за него, въпреки че отново сме на различни мнения. Той не желае да приеме проклетата графска титла.

— Това може да прерасне в сериозен проблем, Херцогиньо.

— Какво искаш да кажеш, Баджър?

— Анулиране на брака.

— Спомням си, че веднъж четох в „Лондон Газет“ за някой си лорд Хейвъринг, който анулирал брака на дъщеря си и майор Брадли. Не съм сигурна обаче какво ще рече анулиране — пълна отмяна?

— Точно така. И тя не ще бъде възможна, само ако бракът бъде… хм… консумиран.