Катрин Каултър - Цената на рая

Тя се извърна с лице към него и забеляза, че продължаваше да държи пушката, насочена срещу тях. Дълга цел с противна дупка в края.

— Сядайте — пушката заповеднически се насочи към едно канапе. Херцогинята седна между двамата мъже.

Походката и приведената му стойка издаваха болките му.

— Трябва да си в леглото, Маркъс. Не е хубаво за ребрата ти.

Смехът му пресекна от острата болка. Пое си дъх.

— Същинска майчица! — каза той. — За това ли сте тук, Херцогиньо? За да лекувате раните ми? За да ми гукате успокояващо?

Тя се взираше в него, без да помръдне.

— Искаш да кажеш — като Лизет?

Маркъс се усмихна.

— Значи Спиърс ви е разказал за ангела ми хранител? Тя си тръгна, малко преди да се появите, Спиърс.

— Но аз…

— Знам. Несъмнено си сложил нещо в чая, който ми даде да пия. Само че, разбираш ли, аз не бях жаден. Исках Лизет.

— Моля ви, милорд.

Маркъс направи движение с оръжието към камериера си да млъкне. Погледът му беше вперен гневно в Херцогинята.

— Хм, не мога да си представя как гукате дори и на розите си. Но пък посред нощ почувствахте, че трябва да дойдете и да се грижите за мен? Страхувахте се, че няма да се радвам да ви видя и ще ви изхвърля, ако се появите посред бял ден? Осмелихте се да се доближите, чак когато бях поставен в безпомощно състояние от безкрайно предания си слуга?

— Друга причина ме доведе тук, Маркъс. Ще говоря само при условие, че седнеш, преди да си се строполил. Умолявам те, Маркъс.

— Не желая да сядам.

Тя се изправи и доближи до него. Лицето му беше в сянката на светлината от свещите, но по него се забелязваха белезите от изтощение, насиненото око и подутата челюст.

— Състоянието ти не е никак добро, Маркъс.

Той не помръдна, докато тя пристъпваше към него. После любезно я помоли да спре, протегна лявата си ръка и нежно обхвана с пръсти гърлото й.

— Кажи ми ще наследя ли петдесетте ти хиляди лири, ако пукнеш?

— Най-вероятно, въпреки че не мисля на баща ми дори да му е минавала подобна мисъл. Или може да отидат за американците. Не знам. Трябва да питам господин Уикс.

— Да речем, че те поудуша.

— Не ми се вярва който и да е от господата Спиърс или Баджър да го допуснат.

— Те не те познават, както аз те познавам. Иначе щяха да посрещнат с ентусиазъм действията ми.

— Истината е, че изобщо не ме познаваш.

Той сви рамене и лицето му се присви. Сякаш всяко движение усилваше тъпата болка в ребрата му.

— Всъщност не ме е грижа. А сега ми кажете защо тримата се промъкнахте в къщата ми. Веднага!

В този момент откъм входната врата долетя едва доловимо, крадливо почукване. Заговорническо. Сащисаният Маркъс се обърна по посока на звука. За секунда и Спиърс, и Баджър се метнаха върху му. Маркъс се опита да се бори, но не му достигаха сили и за кратко време беше проснат върху килима. Спиърс много внимателно измъкна пушката от дясната му ръка.

— Милорд — обърна се той към него съчувствено, — боя се, че сега се налага да пийнете малко чай. Ще имате ли нещо против?

— Уволнен сте, Спиърс.

— Херцогиньо, това е монсеньор Жюно. Пуснете го да влезе — каза тихо Баджър.

Последвалите десет минути преминаха в такава тишина, че на Херцогинята й се стори, че ще се задуши от нея. Спиърс и Баджър се мъчеха да държат устата на граф Чейз отворена, за да налеят в нея чай, примесен с лауданум, и в крайна сметка съумяха да го сторят, преодолявайки упоритата съпротива. Над тях, ням като риба, беше застанал монсеньор Жюно, държащ в ръката си свещ. Изглежда му беше забавно.

Маркъс падна по гръб. Виждаше се усилието, с което се съпротивляваше на наркотика, но безуспешно. Сърцето й се късаше, като го гледаше, но не беше време за скрупули. Планът оставаше непроменен въпреки настъпилите усложнения. Друг начин за собственото му спасение нямаше.

Тя нежно докосна брадата му с връхчетата на пръстите си.

— Всичко ще бъде наред, Маркъс. Обещавам ти. Не се тревожи, само лежи спокойно, моля те.

Гласът му прозвуча завалено.

— Ще те убия, Херцогиньо.

— Може би ще ти се иска, но няма да го направиш.

— Не знам какво става, но ще те убия.

Монсеньор Жюно приближи.

— Готов ли е той за церемонията?

Погледът на графа беше замъглен и с всяка минута той ставаше все по-кротък.

— След две минути ще бъде готов — заключи Спиърс.

След още четири минути монсеньор Жюно весело заяви.

— Честито, миледи. Вече сте графиня Чейз. Много забавно бе да се види как негова светлост каза да, когато господин Спиърс леко го сръга. Ще трябва и да напише името си в брачното свидетелство.