Катрин Каултър - Цената на рая

По улица „Де Гренел“ не се мяркаха никакви хора. Тук-там в големите къщи блещукаха свещи.

Литературни салони — помисли си тя.

Мъже, радващи се на съпруги или любовници — беше мисълта на Спиърс.

Префърцунени френски готвачи приготвят префърцунени гозби — помисли си Баджър.

Херцогинята се загърна по-плътно в пелерината си.

— Не, не ме убеждавай — каза тя остро на Баджър. — Няма да вися в сенките в очакване да ми свирнеш. Ще вървим заедно и няма повече какво да се обсъжда.

Няколко метра по-нататък беше жилището на графа.

— Спи — каза Спиърс, сочейки към тъмен прозорец на третия етаж. — Дадох му лауданум само колкото да се унесе.

— Ами ако не може да говори?

— Не се тревожете, Херцогиньо — каза Баджър, — ще поръсим лицето на негова светлост с малко от розовата вода на любовницата му, докато се свести достатъчно, че да изпълнява каквото му е казано.

Тя стрелна Баджър с поглед, но сдържа езика си. По дяволите Маркъс, задето направи всичко толкова оплетено. Но не можеше и да не признае, че й е забавно. Твърде.

— Почти три часа е — каза тя. — Всичко е преценено по време два пъти. Следваме точно Плана. Подкупеното длъжностно лице ще се появи след десет минути. Баджър, как е името му?

— Монсеньор Жюно. Недохранен човечец с жена и четири деца. Вашето предложение му достави истинска радост. Странно, но въпреки че е проклет жабар, аз му имам доверие.

— Ще се погрижи ли всичко да бъде отразено в съответните регистри?

— Ще го направи. Ще разполагате с документите, подписани и подпечатани.

Тя кимна и отстъпи назад, за да даде възможност на Спиърс да отключи вратата, която се отвори с пронизително изскърцване. Спиърс изобщо не се притесни от шума. Пристъпи в тъмния коридор, спря и се заслуша. После се отправи към стълбището наляво, следван от Херцогинята и Баджър. Още веднъж се разнесе оглушителен шум, когато стъпалото й ритна крак на маса. И този път Спиърс изобщо не се разтревожи.

Бяха стигнали средата на тясната стълба, изкачвайки се съвсем безшумно, когато изведнъж отгоре ги освети свещ, а мъжки глас провлече подигравателно.

— Я, колко много крадци са ми дошли на посещение! Или не — не бих си помислил, че точно ти, Спиърс, ще решиш да ме обираш посред нощ.

— Милорд — каза Спиърс спокойно, — оставете, моля ви, оръжието. Пръстите ви най-вероятно не са достатъчно силни да държат оръжие.

— Разбира се, че са. Двамата вдигнахте шум, от който и мъртъвците биха се събудили. Освен това не бях заспал. Вие ли сте с него, Баджър? Защо не… или чакайте, та вие сте трима! Боже Господи!

Маркъс загуби дар слово от изненада.

— Вие! — промълви той най-накрая. — Ще разрешите ли да се поинтересувам от причината, довела ви в апартамента ми в три часа сутринта?

— Да — отговори тя.

— Какво да, дяволите ви взели?

— Можете да се поинтересувате, ако желаете.

— Вие, Баджър и Спиърс. Заговор ли надушвам? В никакъв случай. Какво би могло да събере трима ви в заговор? Спиърс, чак толкова ли се притесняваш, че с издръжката ми няма да мога да изплащам заплатата ти? Показах ти превода от господин Уикд.

— Не, милорд, не съм притеснен, нито присъствието ни тук може да се свърже с обир. Сега ще ми позволите ли да ви придружа обратно до леглото? Ребрата ви сигурно недоволстват от поведението ви. Какалчетата не ви ли дразнят, докато държите тази пушка?

Маркъс произнесе много бавно, натъртвайки на всяка дума.

— Искам да знам какво става тук. Веднага. Не след малко, а моментално. По-точно, ще ви кажа кога да започнете с обясненията си. А сега нека слезем в дневната. Спиърс, можете да показвате пътя и да запалите няколко свещи. Херцогиньо, откакто сте тук, почти не сте отворила уста. Не, че съм очаквал нещо друго. По навик думите ви, оправени към мен, минават през иглени уши. Баджър, подайте й ръка. Не искам да си счупи врата, падайки по моите стълби. Ако нечий врат трябва да бъде счупен, аз ще свърша тази работа. Всички надолу, хайде!

Тя усети как Баджър пое ръката й и леко я стисна.

Усети още как сърцето й тежко тупа. Нейната тромавост беше виновна за устроеното им посрещане. С Маркъс нищо не можеше да се очаква да протече гладко. Никога. Защо не спеше? Явно, лауданумът не е бил достатъчно.

Той слизаше след тях. Беше само по нощница, бос, черната му коса беше разбъркана. Беше чудно как в зашеметението си тя въобще успя да забележи всичко това.

Спиърс беше запалил още няколко свещи. Държеше ги вдигнати високо и отстъпи, за да влязат Херцогинята и Баджър в малката гостна. Постави свещника на една маса, когато и Маркъс се появи.