Катрин Каултър - Цената на рая

Маркъс се усмихна.

— Горкият луд Джордж III. Ако някога успее за малко да си възвърне здравия разум и разбере, че синът му 15 15 Джордж III крал от 1760 до 1820 г., тоест и в периода па Наполеоновите войни. Синът му — Джордж IV — управлявал от 1820 до 1830 г. — Б.пр. е най-презираният принц в историята, сигурно ще изпадне в такава меланхолия, която ще го изпрати в гроба. Не беше лош управник, преди да полудее като бясно куче.

— Мисля, че това му е известно, милорд — каза Спиърс. — Мнозина вярват, че именно глупостта и безкрайната алчност на сина помрачиха разсъдъка на бащата. А сега, милорд, време е да се окъпете и облечете. Струва ми се, че присъствието ви на празненството в хотел „Де Сюли“ е наложително.

Отговорът на Маркъс се изрази в ругатня и все пак му се наложи да се напъха във вечерно облекло и да се качи на файтона, който да го закара до хотел „Де Сюли“ на улица „Сент Антоан“ за дипломатическия бал. Не си спомняше да е споменавал за събитието пред Спиърс и въпреки това човекът беше информиран. Както и за всичко останало. Маркъс поклати глава и се отпусна върху учудващо чистата облегалка на файтона. Но, разбира се, Спиърс се беше погрижил за файтона, както и за всичко останало, така че място за чудене нямаше.

Спиърс изчака търпеливо да види, че негова светлост се отправя по предназначение, след това взе наметката и шапката си и се запъти към улица „Роял“.

За негова неприятна изненада, на почукването му се отзова самата Херцогиня.

— Херцогиньо — обърна се сдържано той към нея, — защо не сте в гостната? Защо вие отваряте вратата? Така не е прието. Господин Баджър не би трябвало да го допуска. Ще говоря с него по този въпрос.

— Умолявам ви да не го правите, Спиърс. Баджър приготвя вечерята ни, а Маги без съмнение се кипри за излизане. Мисля, че довечера има среща с някакъв руски войник — добре изглежда и личи, че не е само прост войник. Тя сподели с мен, че руската история силно я интересувала, а един млад казак е най-подходящият учител в случая. Хайде, позволи ми да взема наметката и шапката ти, недей да се мръщиш. Това, че вече не съм незаконородена, не означава, че не мога сама да се справям.

— Просто така не се прави — отвърна Спиърс и се дръпна назад. — Виждам, че продължавате да сте на различно мнение. А що се отнася до тази Маги — тя спаси живота на Баджър в Портсмут преди отпътуването ви за Франция, нали? Жената, която му попречи да попадне под колелата на пощенската кола?

— Същата. Казва, че не може да си обясни как го е направила. Актриса е и, знаеш ли, казва, че била много добра. Тогава тя беше временно останала незаета с работа; аз й предложих да ми помага като камериерка. Никога не й се било случвало по-рано, по думите й, но имала достатъчно желание и ум да се справи, пък и Париж бил толкова вълнуващ. И така, реши да опита.

— Не съм чувал нищо по-странно. Не ми изглежда да е подходяща за ваша камериерка.

— Мисля, че Маги ще съумее да промени мнението ти, Спиърс. Аз я харесвам. Различна е, чиста и неподправена, въпреки бурното си минало. В нея има доброта и дяволия, възможно най-сладката.

Спиърс сам свали връхните си дрехи. Мнението му беше непоколебимо — това не влизаше в задълженията на лейди Уиндъм. Ако тя си позволяваше небрежност по отношение на благоприличието, Спиърс никога не го правеше. Щеше да му се наложи да разговаря и с Баджър, и с Маги — сладкото дяволче.

— Заповядай в гостната или салона, както французите го наричат. Искам да знам всичко. Първо — защо не ми писа? Наложи се да изтръгна от господин Уикс, че Маркъс е в Париж. После на Баджър му отне почти три дни да го открие.

— Знам — отговори спокойно Спиърс — Ще ви разкажа всичко.

— Ръката му, Спиърс, наред ли е? Защо не ме извести, че е бил ранен? Защо не изпрати някого с писмо?

— Не желаех да ви тревожа — Спиърс въздъхна дълбоко. — Боя се, че негова светлост продължава да изпитва силна болка. Разбирате ли, в горната част на ръката му има заседнали парчета от куршум. Често не може да спи от болка. Естествено отказва да бъде лекуван. Не ми разрешава и да му капвам лауданум в чая. Разбира се, много пъти съм пренебрегвал желанията му, за да сторя каквото е най-добро за него.

Лицето й беше придобило смъртнобледен оттенък и Спиърс побърза да добави убедително.

— Въпреки всичко ръката оздравява. Лекарят не би могъл да окаже съществена помощ. Парченцата са съвсем малки и сами си излизат от раната. Звучи неприятно, но е така, и е хубаво, че се случва. Въпрос на време е възвръщането на нормалното й състояние, Херцогиньо.