Катрин Каултър - Цената на рая

— Тя е способна на силна привързаност, милорд. Спете спокойно, милорд. Съвсем скоро ще разберем какво иска този господин Уикс.

Господин Уикс пристигна на следващия ден в единадесет маса. Маркъс наблюдаваше как възрастният джентълмен внимателно се измъква от каретата. Не беше възможно да се видят чертите на лицето му, защото се беше увил в няколко шала, главата му беше скрита в кожена шапка с пуснати наушници, а палтото му беше от толкова дебел вълнен плат, че помиташе всичко след себе си. Маркъс влезе обратно в библиотеката с мисълта, че му предстои половин час чакане, докато гостът му се освободи от връхните си дрехи.

Сампсън почука леко на вратата и влезе безшумно. Маркъс само се обърна и вдигна въпросително вежда.

— Господин Уикс настоява за присъствието и на Херцогинята, милорд. Всъщност той… ъ-ъ… изрично го подчерта.

— Така ли? Е, ако трябва да кажа истината, очаквах такова искане. Доведи я, Сампсън.

— В момента тя разговаря с господин Уикс, милорд. Помага му да се освободи от ненужните катове дрехи.

— Много любезно от нейна страна — гласът му прозвуча саркастично. Чувстваше раздразнение, защото не разбираше какво става. Очевидно господин Уикс беше дошъл да го информира за паричната сума, която чичо му е завещал на дъщеря си. И какво от това? Той самият при всички случаи щеше да й осигури пари — като зестра. Гласно каза:

— Когато Херцогинята приключи с разсъбличането на господин Уикс, можеш да ги въведеш, Сампсън.

Минаха още десет минути, преди Херцогинята да се появи, съпровождаща доста възрастен, мършав джентълмен, чиито очи сълзяха от старост. Старецът заразглежда около себе си с голям интерес. Библиотеката си беше историческо богатство, помисли си Маркъс не без гордост, и погледна към Херцогинята. Лицето й беше лишено от всякакво изражение — сякаш господарката на имението беше довела местния пастор да обсъдят какви забавления биха могли да се организират за сираците.

Само че господин Уикс беше лондонски адвокат, и то небезизвестен. Човекът, когото чичото на Маркъс бе наел да уреди законното положение на Херцогинята. Какво друго можеше да е намесено в случая освен паричен въпрос? Чудно само, че чичо му е наел различен адвокат за случая, а не е поверил работата на господата Брадшоу, изтъкнати специалисти и юридически съветници на рода Уиндъм от осемдесет години насам.

Какво, по дяволите, ставаше тук?

— Това е Маркъс Уиндъм, граф Чейз, господин Уикс. Мой братовчед.

— Милорд — каза господин Уикс и гласът му прозвуча изненадващо бодро за човек в неговата напреднала възраст. Сега Маркъс успя да забележи и интелигентността, излъчваща се от очите му. Страховит противник, каквато и да беше възрастта му. — Удоволствие е да ви срещна, сър. Може би ви учудва наложителността на присъствието и на госпожица Уиндъм.

— Всъщност сега тя е дама. Но, струва ми се, лейди Херцогиня Уиндъм звучи малко изкуствено.

— Съгласна съм — намеси се тя, — нека възприемем просто госпожица Уиндъм или дори госпожица Кохран.

— Не — заяви Маркъс. — Няма да го допусна. Сега ти си Уиндъм, така и ще се обръщат към теб. На мен ми харесва лейди Херцогиня.

Едва забележима усмивка в отговор. Нищо повече. Маркъс отклони поглед към адвоката.

— Може би ще желаете да седнете по-близо до огъня, господин Уикс. Оттам също можете да ни съобщите каквото трябва.

— Благодаря, милорд. Времето е малко хладно за мен днес, с възрастта тялото ми е все по-немощно. А сега, нека започнем.

Маркъс се разположи до Херцогинята върху изящно изработен диван от епохата на кралица Ана 13 13 Кралица Ана е заемала английския престол от 1702 до 1714 г., дъщеря на крал Джеймс II от династията на Стюартите. — Б.пр. .

— Милорд, известно ви е, че вашият чичо, предишният граф Чейз, се ожени за госпожа Кохран и припозна детето, плод на тяхната връзка.

— Да, одобрявам постъпката му. Все пак, защо не бях незабавно известен?

Господин Уикс не се поколеба.

— По силата на клауза от съглашението с чичо ви. Всички формалности следваше да бъдат уредени, преди който и да е член от рода Уиндъм да бъде информиран, включително съпругата на най-младия му брат и семейството й, живеещи в Колониите, в селище, наречено Балтимор, както и, естествено, майка ви. Налагаше се интересите на госпожица Уиндъм, тоест лейди Херцогиня, да бъдат защитени. Надявам се, разбираемо за вас, милорд.

— Да, напълно — каза Маркъс и като се изправи бързо, отиде до камината. — Да бях узнал преди приключване на формалностите, щях незабавно да прехвръкна до Смардън, да удуша братовчедка си в леглото й и да хвърля тялото й от скалите при Дувър. Напълно разумно сте постъпил, като се има предвид що за бандит съм.