Катрин Каултър - Цената на рая

— В странноприемницата ще се погрижат за коня ви, милорд.

— Не би било лошо — каза Маркъс, поклащайки глава. — Сиамски близначки. Забележително.

На следващата сутрин Маркъс завари Херцогинята, облечена в избеляла сива рокля и с ръкавици на ръцете да копае в една цветна леха. Той скочи от коня, върза го и се запъти към нея. Тя вдигна поглед към него. Слънцето беше зад гърба й и главата й беше обкръжена от сияен ореол. Челото й беше покрито с капчици пот, а лицето й беше изцапано на две места. Изглеждаше чудесно — човек не би могъл да сдържи възхищението си.

— Много обичам да се занимавам с градината, както и майка ми. Само дето на мен повече ми се удава. Време имам, така че защо да не се занимавам?

— Откъде изведнъж имаш толкова време? Значи ли това, че няма внезапно да скочиш и, тананикайки си, да изоставиш розите?

— Винаги е възможно да се случи.

— Искам честен отговор, Херцогиньо.

— При положение, че имам желание да го дам.

Дощя му се да я перне по лицето. Вместо това приклекна до нея.

— Откъде намираш средства да се издържаш?

— Вече не мислиш, че е замесен мъж?

— Никога не съм го мислил. Не точно. Ти не би го направила. Но, за Бога, сигурно ти е ясно, че погледнато отстрани, се пораждат съмнения. Ти си само едно младо момиче, а пък…

— Минаха цели пет години, Маркъс. Ти нямаш и най-приблизителна представа що за характер притежавам. Или пък не притежавам. Какви са моите способности и дали имам такива. Накратко — ти не знаеш абсолютно нищо за мен.

— Близначките тъгуват за теб, както и леля Гуенет. Те искат да се върнеш у дома заедно с мен.

Погледът й, вперен в изцапаните ръкавици, скри усмивката й.

— Маркъс, ти си станал много красив мъж, а тъй като си и граф Чейз, без съмнение, ще бъдеш много търсена партия за женитба. Ще те преследват едва ли не всички жени, които не са успели все още да се омъжат, и някоя от тях скоро ще те впримчи. Ще ти се наложи да мислиш и за наследник. Не мога да си представя, че жена ти ще ме търпи да се мотая наоколо. Аз съм незаконородена. Няма да е лошо да го запомниш.

— Но аз не съм още и на двадесет и пет! За Бога, дай ми още няколко години, преди да ме оковеш за някоя жена.

— Извини ме. Напълно разбирам нежеланието ти, защото и аз го изпитвам. Трябва да признаеш, че под влияние на необичайните условия, в които съм възпитана, у мен лесно би могло да се породи донякъде цинично отношение към връзките между мъже и жени, особено между женените мъже и неомъжените жени.

— Нищо подобно, да го вземат мътните. Слушай, Херцогиньо, ти не можеш да продължаваш да живееш тук, сама с мъж, дори и той да ти е прислужник. Репутацията ти ще бъде съсипана. Възпитанието ти не съответства на сегашното ти положение. От теб се очаква да станеш съпруга на джентълмен и да бъдеш майка на децата му. Такова бъдеще искам да ти осигуря, както това би сторил баща ти. Не можеш да останеш тук. Моля те!

Тя не помръдна и не продума, ръцете й почиваха, заровени в земята. Черна, силна, плодородна земя.

Маркъс бавно се изправи, дотолкова вбесен от мълчанието и ината й, че от устата му не можеше да излезе и дума. Сетне изрева, колкото му глас държи.

— С какво се занимаваш, та си позволяваш да живееш в тази хубава къщичка?

Много бавно, тя се изправи до него, отупа ръкавиците от пръстта и ги пусна на земята.

— Би ли желал да закусиш, Маркъс? Все още е достатъчно рано.

— Ще те удуша — каза той, вперил очи в гърлото й, напълно скрито от роклята. — Да, така ще направя, но след закуска. Какво ще ни предложи Баджър?

Чейз Парк

август 1813 година

Два месеца, мътните ги взели, помисли си той и смачка листа, съдържащ само няколко реда, изпратени му от нейна светлост — проклетото момиче, което самият той беше нарекъл херцогиня преди много години. Как се осмеляваше?

Разгъна листа и отново зачете, чувствайки как кръвта се качва в главата му.

Милорд,

Много любезно от ваша страна да изпратите грозде от имението, което наследихте. Истинско удоволствие беше за Баджър да го използва за най-разнообразни ястия.

Предайте моите благопожелания на близначките и леля Гуенет.

Беше подписано Ваш слуга и толкоз — нито Херцогинята, нито име. Нито дори покорен слуга, каквато и не беше, да пукне дано.

Вдигна поглед и съзря Критакър, застанал на прага, очевидно страхуващ се да произнесе и дума.

— Какво е малкото име на госпожица Кохран?

— Херцогинята, милорд.

— Не, не, истинското и име. Аз я нарекох Херцогиня, когато беше на девет години, но изобщо не мога да си спомня истинското й име.