Катрин Каултър - Тайната на Валантайн

Джеймс отпъна още една глътка бордо. Не познаваше Гленда добре, но ако съдеше но болезненото отегчение в очите на Ърсюла, когато се срещаше с нея, тя сигурно беше точно толкова разглезена, колкото и прекрасната й сестра. Джеси поне не беше разглезена хлапачка. Беше си чисто и просто една хлапачка. Що се отнасяше до Гленда, тя свиреше на арфа и рецитираше стихове, които сама пишеше. На него специално му беше спестила поезията, но пък му се бе налагало да слуша арфата.

— Всеки мъж би бил щастлив със съпруга като Гленда.

Джеймс изсумтя. Гленда беше дребна и закръглена, с прекрасен бюст, който разголваше много по-свободно, отколкото което и да било друго момиче от неговите познати. От време на време тя фъфлеше глезено като малко дете и това беше редовен повод за клюки из целия Балтимор. Освен това имаше смущаващия навик да гледа втренчено право в чатала на някой мъж. На него веднъж вече му се беше налагало да се скрие зад саксия с палма, когато на едно парти предната година тя го беше зяпнала там.

Той гаврътна наведнъж остатъка от своето бордо. Сладкото, тежко вино пасваше идеално на стомаха му.

— Тук съм, за да ти дам възможност злорадо да се насладиш на победата си, Оливър, а не да те слушам как се опитваш да ме ожениш за някое от останалите ти две отрочета.

— Така е, но един мъж трябва да мисли и за бъдещето. Ако се ожениш за Гленда, ти ще обединиш развъдника за разплодни и състезателни коне „Уорфийлд“ с твоята собствена конеферма „Маратон“. Няма да сбъркаш, Джеймс. Колко голям е развъдникът ти в Англия?

— „Кандълторп“ е малък, на половината на „Маратон“. Граф Родърмир, който притежава…

— Знам всичко за Хоксберите, Джеймс. Тяхна е една от най-добрите конеферми в цяла северна Англия. Чух, че Филип Хоксбъри се бил оженил за шотландско момиче, което било истинска магьосница с конете.

— Да, Франсис е удивително свестен човек. Отношението й към конете е поразително. Те наглеждат работите в моята конеферма заедно със Зигмунд, главния ми конегледач, когато идвам в Америка. Бащата на Соубър Джон е Екстаз от конюшните на Родърмир, който пък е пряк потомък на Годолфин Арабиан.

— Продай ми Соубър Джон.

— Забрави за това, Оливър.

— Сигурно бих могъл да го направя — отвърна Оливър, — но не смятам да те оставя на мира. Дори може да изпратя някое от моите момичета да те поразмекне малко.

— Само не и Джеси. Тя може да ми забие нож между ребрата така спокойно, както си ме гледа. — Джеймс опъна дългите си крака напред и ги кръстоса. После затвори очи и скръсти ръце на гърдите си. Накрая каза: — Ти никога повече няма да ме биеш, Оливър.

— И как стигна до тоя извод, момче?

— Ще разбереш, старче, ще разбереш. — Той отвори очи и подаде празната си чаша.

Оливър Уорфийлд изсумтя със смях и наля последните няколко капки в чашата на Джеймс.

Чу се пукот от счупване на дърво, писък и тъп удар от падане.

Още в същия миг двамата мъже скочиха на крака и изтичаха до вратата на стаята. Втурнаха се през нея, но в следващия момент се заковаха на място.

— Какво става, по дяволите? — Оливър Уорфийлд се беше вторачил в дъщеря си. Облечена като момче, натъпкала червената си коса под вълнено кепе, тя лежеше просната по гръб, с разперени ръце и крака, точно пред вратата, в една хранилка, пълна, за щастие, със сено.

— Джеси! Какво, за Бога, се е случило? Жива ли си, момиче? Да нямаш нещо счупено? Отговори ми.

Чу се само слабо, неясно стенание.

Джеймс просто я гледаше. Той беше наясно с това, че тя е в пълно съзнание, защото клепачите й потрепваха, затова само каза:

— Тя е прекалено голяма гадина, за да се затрие така лесно. И ще ти обясня какво е правила Оливър. Тая хлапачка е била горе и ни е подслушвала. Лежала е по корем, с очи и уши прилепени към пролуките в гредите. Така ли е, Джеси?

— Кажи нещо, момиче! — Оливър лекичко я потупваше с ръка по бузата.

Тя издаде още един слаб стон, който обаче не можа да заблуди Джеймс нито за миг. Той заговори с глас, изпълнен с типичната английска арогантност, защото знаеше, че това ще я предизвика да се нахвърли върху него:

— Наистина, Джеси, кажи най-после нещо. Аз и баща ти искаме да се върнем при нашето бордо. Твоето прекъсване беше съвсем ненавременно, знаеш ли? Ако не се вдигнеш, просто ще ми се наложи да излея върху тебе това ведро с вода. То би трябвало да те направи малко по-пъргава. Слушай, Оливър, не виждаш ли нещо зеленикаво и лъскаво в тая вода? Дали пък това на повърхността не е тиня?