Катрин Каултър - Тайната на Валантайн

— Ами, в моята чаша е останала само глътчица — каза Джеймс натъжено. — Какво добро изобщо могат да ти направят едни краставици?

Два дни по-късно Соубър Джон оплоди Суийт Сузи. Ослоу наглеждаше помощниците в конюшнята как се оправят и с жребеца, и с кобилата, които вече цяла седмица бяха разгонени.

— Време е — беше казал Ослоу. — Нея вече я проверих и видях, че й е време. Соубър Джон също е готов.

Прилепена към конюшнята, бараката за оплождане беше широка и чиста. Всеки от петимата помощници знаеше какво точно трябва да прави. Копитата на Соубър Джон бяха увити с мек памук, за да предпазят Суийт Сузи от нараняване. Самата тя беше внимателно придържана, докато Ослоу направляваше Соубър Джон как да се справи със своята задача. Възбуден от миризмата на кобилката, конят настървено се метна върху задницата й. За миг настъпи объркване. Едно от момчетата не беше чак толкова опитно и Суийт Сузи му се изплъзна. Тогава останалите момчета накараха Соубър Джон добре да се съсредоточи върху своето задължение, което той продължи да изпълнява с огромен ентусиазъм.

Ослоу отведе разтреперания Соубър Джон обратно в неговото отделение, като му обясняваше, че е страхотен и че ще получи допълнителна порция овес заедно със сеното. Поддържането на добро тегло при жребците беше много важно по време на размножителния период. Соубър Джон щеше да получи и допълнителна кофа с люцерна.

Що се отнася до Суийт Сузи, Джеймс ласкаво я потупваше по потния врат и бавно я водеше към заградената ливада пред конюшнята, за да я остави да се разхлади под сянката на три масивни дъбови дървета. Тя дишаше тежко и все още не се държеше стабилно на копитата си. Той й даде три ведра с прясна вода, заглади козината й с четка и тя доволно изпръхтя в дланта му.

Накрая Алън Белмонд я беше довел и доста неохотно беше платил на Джеймс таксата за жребеца. Алън си беше купил малка конюшня със състезателни коне на юг от Балтимор, след като се бе оженил за Алис. Имаше един период, когато искаше да сключи брак с Ърсюла, но тя не прояви никакъв интерес към него. Пък и нейната зестра не беше достатъчно голяма за Алън. Тяхната майка обаче имаше желание Алън Белмонд да й стане зет и това бе довело до пререкания, които пък станаха причина през следващите дни съседите им безочливо да се подхилкват пред Джеймс.

Той се надяваше, че Суийт Сузи ще роди едно първокласно жребче на Белмонд. Това щеше да издигне репутацията на Соубър Джон и на конефермата му. Джеймс даде морков на Суийт Сузи, потупа я по задницата и каза:

— Това ти е вторият път със Соубър Джон. Нещо отвътре ми подсказва, че си бременна. Само единадесет месеца, момичето ми — говореше й той, крачейки към портата на заградената ливада, — и ти ще станеш майка.

Тъй като това жребче щеше да й бъде първо, Джеймс знаеше, че трябва добре да я наблюдават, когато наближи да ражда в началото на следващата година.

Той се върна при къщата — нова, голяма сграда в английски стил от ранния XVIII век, оградена отпред от ябълкови, сливови и черешови дървета, които сега бяха пищно окичени с цвят. Откъм западната страна на къщата пък имаше красива розова градина. Томас, икономът на имението се грижеше за огромната зеленчукова градина, която се намираше зад къщата.

Джеймс беше купил къщата преди три години от Бумър Банкс, когото заловиха, че е злоупотребявал със средствата на обществен фонд за водни ресурси. В сделката бяха включени и две дузини роби. Джеймс незабавно ги освободи, но те всички продължиха да живеят при него. Той похарчи буквално всичките си пари за построяването на нови колиби за онези измежду тях, които бяха семейни. Осигури им и зърно за градините и качествен дървен материал за мебели. След като приключи с всичко, не му бяха останали никакви средства. Прогнилите тапети в гостната стая на къщата все още го караха да се вбесява, подовете бяха изподраскани, а пък през дупките по някои канапета и столове грозно стърчеше подплънката от конски косми. Кухнята беше по-стара и от най-старата американска мелница на река Патапско. Добрата Бес обаче знаеше как да накара всичко в нея да работи. Нужникът се беше развонял така ужасно, че на всеки, на когото му се налагаше да мине покрай него, започваше да му се гади. Ето защо Джеймс беше накарал всички да увият по една кърпа около лицата си, след което заедно бяха закопали стария нужник под два метра пръст и бяха построили нов.

След това прекръсти фермата с името „Маратон“ — за да изтъкне своите познания по латинска и гръцка култура, както беше отбелязал тогава неговият братовчед Маркъс, потупвайки го с длан по бузата. През последната година Джеймс все повече удължаваше престоите си в Балтимор. От време на време дори се размисляше дали да не продаде своя конеразвъдник в Йоркшир, но после само поклащаше отрицателно глава на самия себе си. Той обичаше „Кандълторп“, обичаше Англия и английските си роднини. Не, нямаше да изостави нито единия от домовете си.