Катрин Каултър - Херцогът

— Аз те разочаровам? А къде остават моите желания? Сигурно не мислиш, че ми е приятно да живея с такива груби варвари? Не можеш да си представиш как крещят и взаимно се обвиняват! Знаеш много добре, че един от тях е убиецът!

Сега я виждаше в по-друга светлина. Беше злобна и с остър език. В тази жена нямаше благородство, нито мисъл за друг човек. Само злорадство и самодоволство. Трябваше много да внимава какво говори пред нея.

Заговори й със спокоен глас, като се усмихваше:

— Както виждаш, още съм жив. А когато наричаш членовете на семейство Робъртсън вулгарни и груби, бих желал да се замислиш над собственото си поведение. Откакто си пристигнала в Пендърлей, не съм чул да изречеш и една любезна дума. Гордееш се, че си дъщеря на граф, но се държиш като проста продавачка на риба.

— Продавачка на риба? Как смееш да критикуваш маниерите ми, Ян? А, сега разбирам! Ти мислиш, че онази малка развратница Бранди има по-добри обноски от мен?

— Не мисля, че в нашия спор трябва да намесваме Бранди, Фелисити! — Гласът му беше студен и той не криеше презрението си към нея. — Бранди — развратница?! Колко странно, че мислиш така. Какво ли е нейното мнение за теб?

— Това изобщо няма значение, защото е никоя! Тя е просто една развратница и нищо повече! — заяви Фелисити, разтреперана от гняв. — Трябва да знаеш, че Джил се изпусна. Каза ми, че се е грижила за теб през нощта. Приятно ли ти беше, сър?

— Бранди е благороден човек — отговори й, обзет от чувството на вина.

— Да не би да желаеш да гледам на тази малка развратница като на съперница? Или предпочиташ да търпя всичките ти смешни капризи като хрисимата Мариан?

— Отиваш твърде далеч, мадам! — Тя вече прекаляваше.

— Така ли? О, забравих, че ти отказваш дори да споменеш името на съпругата си пред мене! Нима наистина си вярвал, че ще бъда такава безмозъчна глупачка, за да не открия, че търсиш в мен приликата с нея? Знам още, че всичките ти любовници имат черна коса и зелени очи. Станал си доста известен с изискванията си. Добре, чуй ме добре, Ян! Аз не съм Мариан!

— Това е неоспорим факт, Фелисити. Какво целиш?

Студенината му съвсем я вбеси.

— Искам да кажа, че няма да играя ролята на втора Мариан! Вярвах, че си осъзнал какво дължиш на мене и на собственото си име, но явно съм се заблуждавала. Поведението ти подхожда повече на някой шотландски дивак, отколкото на английски благородник:

— Твоето поведение също не е безупречно. Всъщност много си права. Виждам, че нямам нищо общо с теб, Фелисити. Шотландците са ми по-приятни.

— Има един, който не ме намира толкова противна! Всъщност това е маркиз Хардкасъл. Един благороден, изтънчен джентълмен, на когото баща ми отказа заради твоето предложение. — Фелисити много театрално погали челото си. — Като си помисля само, че не му обръщах никакво внимание заради теб!

— Без съмнение Хорас ще се зарадва, като чуе това. Обзалагам се, че за теб той ще бъде най-привлекателният мъж до момента, в който дръзне да ти се противопостави. О, омръзна ми да споря с теб, Фелисити! Казах ти какви са плановете ми и нямам намерение да ги променям.

— Предполагам, че тази малка глупачка Бранди ти се подмазва и угажда на всеки твой каприз? Това искаш, нали? Една незначителна малка сополанка…

Това преля чашата на търпението му.

— Внимавай с приказките си, мадам — изрече остро. — Разкриваш черти от характера си, които дори маркиз Хардкасъл няма да може да понесе!

— О, колко съм се заблуждавала спрямо теб! Съгласих се на този годеж единствено заради титлата и ранга ти.

— Фелисити, започваш да ми досаждаш — прекъсна я ледено херцогът. — Всъщност стана ми досадно още като влезе в стаята ми. Сега ме ужасяваш. Джил може да търпи сцените ти, но не и аз!

Тя се изправи.

— Обиждаш ме и няма да търпя това! — Гласът й стана студен и високомерен като на кралица. — Искам да се върнеш с мен в Лондон час по-скоро! Ако откажеш, трябва да знаеш, че годежът ни е развален!

Искаше му се да танцува из стаята и да пее. Не изпитваше никакво чувство на вина, само огромно облекчение. Любезно, но категорично й заяви:

— Отказвам да се върна с теб в Лондон.

Фелисити го гледа известно време смаяна. После се обърна и с гордо вдигната глава тръгна към вратата, подхвърляйки през рамо:

— Желая ти щастие, с всичките ти шотландски роднини! Предполагам, че няма да възразиш, ако изпратя съобщение в „Газет“ за прекратяване на ангажиментите ни един към друг?

— Ни най-малко. Обясни каквото желаеш на родителите си. А, Фелисити, не презирай титлата маркиза! Дори и да ти я даде Хорас, въпреки че е глупак. Маркиз следва веднага след херцог.