Катрин Каултър - Херцогът

— Обичам те — прошепна, уверена, че няма да я чуе. Това не бяха нейни думи. Те принадлежаха на Мариан.

Ян я притисна към тялото си. После се извъртя и я настани под себе си. Галеше гърдите, корема и бедрата й. Беше толкова хубаво, че не й се искаше да престава. Не знаеше какво точно ще се случи, но го искаше. Започна да му помага.

Усети пръстите му между краката си и твърдия му член. Бранди беше уверена, че няма да се получи. Той беше прекалено голям. Възбудата й изчезна. Когато проникна в нея, болката я прониза. Девойката се ужаси, че ще я разкъса и тя ще умре в леглото му. Знаеше, че не бива да крещи. Мабли веднага щеше да дотича.

Ян се отдръпна, после отново проникна в нея, като дишаше тежко. Сега се движеше и изричаше неясни думи. Говореше на френски и за любов. Целуваше брадичката, устните и шията й. Болеше я така ужасно, че зъбите й се впиха в шията му. Сълзите й намокриха лицето му. Усети го как се напряга. Ръцете му притискаха силно бедрата й. Внезапно той потръпна и се отпусна върху нея. Неспособна повече да сдържа вика си, тя се притисна към шията му, за да го заглуши. Ян се повдигна. От гърлото му излизаха стенания. Семето му се разля дълбоко в утробата й. Дишането му стана по-равномерно и той сложи глава до нейната.

Бранди лежеше неподвижно, въпреки че й тежеше. Ян дишаше спокойно. Топлите му устни се допряха до лицето й. После въздъхна дълбоко. Тя помисли, че е заспал.

„Сега съм част от него“ — помисли си, прегърнала го през кръста. Лежа неподвижно, докато вече не можеше да издържа тежестта му. Нежно и внимателно се отмести. Загледа се в профила му, осветен слабо от свещта. Прокара пръст по силната му челюст.

Тази нощ той беше неин. Тя нямаше да позволи да й го отнемат нито Мариан, нито Фелисити. Намести завивките върху двамата и постави глава върху рамото му. Ужасяваше се от мига, в който трябваше да го остави.

Ян се събуди внезапно. За момент не можа да се ориентира къде е. Само гледаше прозореца, от който струеше слънчева светлина. Насили се да събере мислите си и се изправи на лакът.

— Ваша светлост?

— Мабли, кой ден сме и колко е часът? Имам чувството, че съм бил надалеч за много дълго време.

— Как се чувствате?

— Мисля, че възвърнах способността си отново да мисля. — Внимателно се обърна и се намръщи от болка. — Трябва да се оправи само рамото ми, Мабли.

— Днес сме четвъртък, ваша светлост. Десет часът сутринта е.

— Искаш да кажеш, че от вчера съм в безсъзнание?

Старият човек се усмихна на господаря си и бръчките му се изличиха за момент.

— Ваша светлост, треската ви беше много силна. Ужасно ни изплашихте.

— Да не искаш да кажеш, че съм бълнувал?

— Да, ваша светлост. — Мабли се приближи до господаря си и добави нежно: — Отново си припомнихте преживения кошмар.

Нямаше нужда да обяснява повече. За негова изненада херцогът нищо не каза повече, не коментира това.

— Изглежда, Мабли, без да искам съм навлякъл гнева на някого? Спомням си много малко от случилото се. Хванаха ли престъпника?

Камериерът поклати глава.

— Не, ваша светлост. Господин Тревър, местният следовател, разследва случая. Ще ви изпратя Джил, ако не възразявате? Не съм бил със семейството от доста време.

— Добре, бих поговорил с Джил. По дяволите, толкова съм гладен! Освен това трябва да се изкъпя и да се избръсна. Ще се погрижиш първо за това, нали, Мабли? — Ян замълча, загледан във възрастния човек. — Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще се строполиш на земята. Да не би сам да си се грижил за мен?

— Не, ваша светлост. Госпожица Бранди беше с вас през нощта. Не се сърдете. Момичето е доста упорито. Сега си почивайте. Ще се върна веднага. — После изгледа колебливо господаря си. — Връзката на звънеца е скъсана, ваша светлост. Ще извикам малкия Алби.

— Изглежда, има доста малки хора тук? Спомням си за някакъв дребен доктор?

— Да. Той скоро ще дойде да ви прегледа.

Когато Мабли затвори вратата след себе си, херцогът провеси крака от леглото и се опита да стане. Краката не му се подчиняваха. Отново се отпусна на възглавницата, като разтъркваше наболата си брада. Нямаше да допусне да остане инвалид! Отново метна завивките върху себе си.

Върху белия чаршаф имаше петна засъхнала кръв. Замръзна, когато започна да си припомня случилото се. Погледна надолу между краката си. Тогава си спомни всичко. Господи, не може да й е причинил това! Опипа драскотините по лицето си. Усети следите от зъбите й. Припомни си сълзите й върху лицето си. Беше проникнал дълбоко в нея, без да й даде време да си отдъхне. Със силни тласъци беше търсил единствено собственото си облекчение. Беше й причинил само болка, а тя стоически беше издържала.