Катрин Каултър - Херцогът

Не след дълго се върна Мабли. Господарят му седеше на леглото, загледан напред с невиждащ поглед. Помисли, че херцогът страда от непоносима болка. Той беше силен и горд. Гледаше на болестта като на някое препятствие, което трябваше час по-скоро да преодолее. Нямаше и два дена откакто го беше прострелял някой, а вече седеше.

— Ваша светлост, не трябва да правите това! От вас се иска да лежите. Не искам треската да се върне отново. Дайте да ви завия. Господин Джил иска да говори с вас. Може би през това време ще изядете този бульон? Трябва да възвърнете силите си.

Ян кимна.

— Добре, Мабли. Банята може да почака. Дай ми супата и ми изпрати Джил.

Десет минути по-късно Джил влезе в стаята. Спря на вратата и се вгледа в братовчед си.

— Ян, стари приятелю, щом си възвърнал апетита си, значи се оправяш! По-добре ли се чувстваш?

— Да, Джил, много по-добре. Седни, докато изям супата. Казват, че е от пиле, но не може да се открие и къс месо. Сърбам някакъв безвкусен бульон.

— И това е нещо. Да не би да предпочиташ плодовата пита на готвачката? — Джил се засмя и седна на кожения стол край леглото. Започна да потупва коляното си замислен. — Спомняш ли си нещо, Ян? Видя ли някаква необичайна за брега сянка? Може би си чул нещо странно?

— Спомням си, много неща — започна бавно херцогът, — но то няма нищо общо с убиеца. Мабли ми каза, че някакъв човек на име Тревър души наоколо.

— Да. Лейди Адела каза, че е стар глупак. Той се мисли за добър, но няма много факти, за които би могъл да се захване. Можеш да се досетиш, че всички Робъртсън са се хванали за гушите. Всеки подозира и обвинява другия. Мисля да те отведа далеч от това място, Ян, веднага, след като се оправиш.

Херцогът остави лъжицата и се замисли. После каза:

— Няма да стане, Джил. Не съм сигурен, дали онзи страхливец няма да ме нападне пак. Просто тук има още неща, които чакат моята намеса. Да търся убиеца би било чисто губене на време. Мисля, че по някакъв начин той сам ще ми се набие в очите.

— Да не намекваш за Пърси?

— Може наистина да е копеле и по природа, не само по произход. Какво казва лейди Адела за всичко това? Тя говори много, но си е такава.

— Направи някакъв безвкусен коментар, че мрази загадките и негодниците. Постоянно дразни останалите членове на семейството. Трябва да призная, че случилото се беше страшно изпитание за Фелисити.

— Знаеш ли, Джил, че Бранди се е грижила за мен през нощта? — попита внезапно херцогът. — Било е глупаво от нейна страна и мисля да й го кажа.

— Не, не знаех. Не мисля, че и Фелисити ще хареса това. Тя постоянно крещи и блъска по стените. Бранди е много странна девойка.

— Трябва да се съглася с теб, братовчеде.

— След като стреляха по теб, тя попита къде точно е бил Клод. Приличаше на малък териер. Знаеш ли, Ян, не ми харесва решението ти да останеш, независимо каква е причината? Никой, включително и аз, не можем да кажем кой точно е бил убиецът. Не разбираш ли колко е глупаво да останеш? Така даваш нова възможност на негодника!

— Уверявам те, Джил, че ще бъда много внимателен. Ако винаги съм обграден от членове на семейството, какъв шанс има той?

Джил не изглеждаше доволен от решението на херцога, но предпочете да замълчи. Ян беше известен с това, че довежда нещата до техния край.

— Фелисити няма да бъде доволна от решението ти, стари приятелю. Тя постоянно се оплаква колко ужасно е това място и как тримата ще заминем веднага щом оздравееш. Веднъж дори мислех, че лейди Адела ще хвърли бастуна си по нея, но старицата успя да се овладее. Да си призная, на нейно място не зная как бих постъпил. Твоята сладка Бранди не каза нищо. Само стана и напусна стаята. Мислех, че е отишла за пистолет. Ако го беше направила, щеше да стане интересно.

— Ще говоря с Фелисити. След като Мабли ми помогне да се избръсна и изкъпя, ще ми я изпратиш, нали?

Да, той много искаше да разговаря с Фелисити!

— Ти си много по-смел от мен, братовчеде! — Джил потупа Ян по ръката и напусна стаята.

Херцогът се опита да си представи кой може да е убиецът, но откри, че мисли единствено за Бранди.

— Каква бъркотия — измърмори накрая.

Джил намери Фелисити сама във всекидневната. Предположи, че е имало и други, но тя ги е прогонила. Попита го с досада:

— Е, Джил, как е негова светлост? Ще слезе ли днес долу?

Той изгледа стиснатите й от раздразнение устни и присвитите й очи.

— Намерих Ян доста по-добре, скъпа моя. Оставих го в сръчните ръце на Мабли, който трябва да го избръсне и да го изкъпе.