Катрин Каултър - Херцогът

— От вчера следобед, ваша светлост ако си спомняте, малкият Робърт ви даде голяма доза лауданум.

— Малкият Робърт? Защо това име ми звучи познато?

— Докторът, ваша светлост. Той е един дребен шотландец, но с доста добри ръце. Извади куршума от гърба ви.

Ян потръпна от спомена за това, как беше се проснал на плажа с пронизваща болка в гърба си. После в съзнанието му нахлуха и други спомени и той пребледня.

— Мабли, Бранди добре ли е? Тя беше с мен на плажа точно когато ме простреляха! Господи, тя е добре, нали?

— Ваша светлост не бива да се тревожи. Госпожица Бранди не е наранена. Всъщност, доколкото мога да преценя, тя е спасила живота ви. — Мабли не сметна за необходимо да изтъкне и факта, че доброволно го е пазила през нощта. Не, херцогът щеше да се ядоса. Той имаше непоклатимо мнение за жените и за това къде им е мястото.

— Господин Тревър, местният следовател иска да ви види, ваша светлост. Чувствате ли се достатъчно добре, за да разговаряте с него?

Ян кимна и се опита да се съсредоточи: След като изяде супата, направена за него от Бранди, беше вече малко по-бодър. В стаята влезе мрачен господин с гъсти вежди и черен костюм. Застана край леглото.

— Искам да поговорим няколко минути, ваша светлост!

Младият мъж кимна и се запита дали Мабли не го беше излъгал, че Бранди е добре?

— Мисля, че сте един щастливец, ваша светлост!

— Мабли ми каза, че Бранди е спасила живота ми — каза херцогът. Отчаяно се опитваше да си представи кой би могъл да стреля в него.

— Така е, ваша светлост. — Господин Тревър видя, че херцогът е някак объркан и разстроен. Личеше, че изпитва силни болки. Добре, щом иска, ще говорят за Бранди. — След като сте паднали на земята, тя е покрила тялото ви със своето. После са били изстреляни още два куршума, които едва не са я улучили. Бранди се е разкрещяла като обезумяла и явно е изплашила убиеца. Нейните викове и изстрелите са привлекли вниманието на цялото семейство.

— Можете ли да се закълнете, че тя е добре?

— Разбира се. Само е доста разтревожена за вас.

— Могли са да я убият! Какво я е прихванало да проявява такава безразсъдна смелост?

— Да, но за щастие не е ранена. Цялото семейство е много разтревожено, ваша светлост. Дали няма да си спомните нещо важно? Помислете какво правехте, за какво мислехте?

— Плувах в океана — започна херцогът. — Тези овце миришеха ужасно. Исках, преди да се върна в замъка, да премахна тази воня от себе си. Излязох от водата. Говорих малко с Бранди и тя си тръгна. Спомням си някакъв гърмеж, който ми приличаше на изстрел. После събитията ми се губят.

Господин Тревър видя, че лицето на херцога се сгърчи от болка, и стана.

— Ще повикам Робърт, ваша светлост. Ще говорим пак, може и да си спомните някои подробности. Всичко може да помогне.

Ян почти не го чу. Той примига с очи, за да прогони сумрака в стаята. Отново ясно видя Бранди. Зачервена, тя го гледаше на брега. Наблюдаваше го с интерес и не криеше възхищението си от голото му тяло.

После някой застана край леглото му. До устните му се притисна хладна чаша. Ян отпи няколко глътки от студеното питие. После затвори очи, погълнат от тъмнината.

— Раната не е инфектирана, но негова светлост има треска. — Докторът седеше в дневната, където се беше събрало цялото семейство. Докато говореше, той гледаше лейди Фелисити, годеницата на херцога. В очите му тя беше една слабичка женичка, която лесно губи съзнание. Не можеше да си я представи до херцога. Той беше силен и властен човек. Тя, изглежда, беше свикнала да плаче и да припада. Лейди Фелисити пребледня от думите му, но, слава Богу, не се просна отново на килима.

— Колко време ще продължи треската? — попита тихо Бранди.

— Не бих могъл да зная, млада госпожице. Някои изобщо не се възстановяват, но херцогът е млад и силен. Обзалагам се, че бързо ще се оправи.

— Но той е херцог — възкликна Фелисити.

Малкият Робърт й отговори с известна ирония:

— Да, госпожице. Без съмнение титлата ще му помогне да прояви по-силна воля!

— Предполагам лейди Фелисити иска да каже, че е невероятно човек с неговото положение да изпадне в такава ситуация — отбеляза Джил, като се усмихваше нежно на младата жена.

Малкият Робърт стана.

— Това е от компетенцията на господин Тревър. Аз не бих могъл да направя нищо повече за негова светлост, лейди Адела. Дадох указания на Мабли. Сега бих искал да ви пожелая приятен ден.

Бъртранд придружи доктора до вратата.