Катрин Каултър - Херцогът

Отдавна мина пладне, а Малкият Робърт още не слизаше долу.

— И да разкъсаш шала си на парчета, няма да дойде по-бързо, дете — каза лейди Адела. — Представям си какво си преживяла! Да чуеш изстрелите, да го гледаш как пада и да го прикриеш с тялото си! Направила си добро дело, като си спасила живота му, момиче!

— Да, бабо. — Бранди продължаваше да дърпа ресните. Мина й през ум, че баба й се отнасяше необичайно любезно с нея. Ако не беше толкова изплашена за Ян, това щеше да я изнерви.

Краби влезе в дневната и съобщи:

— Елгин Робърт, милейди!

— Не съм сляпа, Краби! Е, Малки Робърт, как е херцогът?

Докторът не се обиди, като чу прякора си. Беше свикнал с него през последните петнадесет години, защото беше висок само около метър и петдесет. Личеше, че е изморен. Той потри с пълничките си пръсти челото си и се приведе към лейди Адела.

— Мисля, че негова светлост ще се оправи, лейди — изрече със слаб, почти момичешки глас. — Куршумът е влязъл точно под лявото му рамо. Трябва да добавя, че вашият роднина има много силна воля. Не издаде дори звук, когато вадех оловото. Сега е блед и изтощен, но само треската и инфекцията може да ни безпокоят.

Малкият Робърт с благодарност прие чаша чай от Констанс и отпи голяма глътка.

— Херцогът е млад и силен. Справя се доста добре с положението, въпреки че раната е сериозна. Тревър откри ли кой е стрелял по него? Бранди?

Лейди Адела заяви:

— Този глупак Тревър си отиде толкова неосведомен, колкото и дойде. Кълна се, че го бива да хваща само безделници, които крадат ябълки. Той е на мнение, че някой от нас е прострелял херцога. За съжаление Бранди не може с нищо да изясни нещата.

— Негова светлост буден ли е? — попита девойката.

— Не, момичето ми. Дадох му лауданум. Сънят лекува най-добре.

В стаята влязоха Пърси, Джил и Бъртранд. Лицата и на тримата бяха бледи и изтощени. Малкият Робърт се обърна към тях:

— Благодаря за помощта ви, господа! — После внезапно млъкна. Един от тях беше докарал тази беда на главата на херцога. Каква бъркотия само!

Бъртранд кимна и попита:

— Тревър идва ли, лейди Адела?

— Да. Тъкмо се оплаквах на Малкия Робърт от него. Наумил си е, че някой от семейството е виновен. Разбира се, спокойно може да е някой скитник. Нито един Робъртсън не е способен на такава низост! Всъщност мъжете от нашето семейство са и доста точни в стрелбата. Убиецът е стрелял три пъти, а е улучил само първия!

— Къде е чичо Клод? — попита Бранди.

Бъртранд зяпна.

— Боже Господи, Бранди! Нали не мислиш, че баща ми е извършил тази гнусотия?

— Между другото — прекъсна го Пърси — знае ли се къде е бил всеки от нас, когато е бил прострелян Ян? От това, което знаем, може и самата Бранди да го е направила!

— Може да започнем с тебе, Пърси — хладно изрече Бъртранд.

— О, скъпа братовчеде, дали не долавям подозрение в гласа ти? Ако искаш да знаеш, бях се постарал да избегна противната воня на любимите ти овце. Това беше трудна задача, защото вятърът я разнася навсякъде.

— Не мисля, че този спор ще ни помогне — обади се Джил. — Нито ще засили доверието и приятелството между нас. А къде е лейди Фелисити?

— Тя изпадна в истерия и после припадна — обясни Констанс. В гласа й се долавяше злорадство.

— Как можах да попитам изобщо — отбеляза той и въздъхна. — Трябваше да се досетя. Някои неща не се променят, нали?

Малкият Робърт съсредоточено пиеше чая си. Чувстваше се неудобно от техните приказки. Нямаше търпение да си тръгне. Дори съжаляваше тези, които са задължени да останат.

— Виждам, че моето присъствие тук вече е излишно — каза и стана. — Ще посетя херцога утре сутринта. Бранди, не се плаши! Той ще се оправи.

— Какво да правим, ако през нощта състоянието му се влоши? — уплашено попита тя.

— Живея само на петнадесет минути от тук, момиче.

Когато Краби изведе доктора, Бъртранд се обърна към момичето:

— Ян е имал късмет, че си била на брега, Бранди. Била си в смъртна опасност и това е най-страшното.

— Защо беше там, Бранди? — попита Пърси.

— Ами и аз като тебе бягах от вонята.

Бранди огледа лицата на присъстващите, опитвайки се да открие виновника. Тъй като не желаеше да слуша празните им приказки, тя се измъкна тихо от стаята. Отправи се към спалнята на херцога. Знаеше, че Мабли е там. Тъкмо с него искаше да поговори.

Мина тихо край стаята на лейди Фелисити. Молеше се тази жена просто да изчезне. Тихичко се промъкна в тъмната стая на Ян. Не забеляза Мабли и мълчаливо го прокле, дето е оставил господаря си сам. Дочу дълбокото, равномерно дишане на херцога и се насочи към леглото. Лицето му беше спокойно.