Катрин Каултър - Херцогът

Потърси Фиона и нейния пясъчен замък, но видя само водорасли, огромни скални отломки и дребни камъчета. Бързо се съблече и захвърли дрехите си върху един камък.

Когато навлезе във водата, целият настръхна. Смело продължи навътре, докато водата стигна до кръста му. После с мощни загребвания се насочи към по-дълбокото. Очакваше, че ще свикне със студената вода, но не можеше. Наблизо плуваше малко делфинче. Можеше дори да го докосне. Това беше делфинчето на Фиона. Не му се искаше още да излиза от водата. Обърна се по гръб и се загледа в безоблачното синьо небе. Какво великолепно място беше това! Дори и никога да не се завърнеше в Лондон, нямаше да бъде голяма загуба. Тежаха му непрекъснатите ангажименти в обществото. Там щеше да бъде и Фелисити. Жената, за която трябваше да се ожени, и която не го обичаше. Заинтересувана единствено от богатството и титлата му, тя неохотно щеше да ражда децата му. По дяволите! Беше направил грешка, за която щеше да плаща до края на дните си. Как е могъл да бъде толкова сляп за очевидното?

Въздъхна и затвори очи. Искаше да не мисли за нищо.

Бранди вървеше по възвишението. Беше прекалено потисната, за да забележи, че с шала й е топло. По гърба й се стичаха струйки пот. Мислеше за горката Фиона. Този следобед тя беше затворена с лейди Адела. Старицата изискваше три часа седмично да учи детето на светски маниери. Девойката искаше да изкорени този навик, още повече, че през изминалите петдесет години порядките се бяха изменили. Ако се намесеше обаче, щеше да си навлече единствено гнева на баба си. Фиона трябваше да седи на червената възглавничка пред краката на лейди Адела, да бродира и да слуша разкази за минали истории.

Бранди внимателно стъпваше по стръмната пътека към брега. Отначало не забеляза купчината мъжки дрехи върху камъка. После засенчи очи с ръка и се взря в морето.

Разбра, че това е Ян още преди да се е насочил към брега. Тя застана, без да откъсва поглед от него. Нямаше сила на тази земя, която би могла да я накара да го стори. Гъстата му черна коса беше мокра и му придаваше момчешки вид. Но само това беше детското у него. Докато излизаше на плиткото, пред очите й се разкриваха космите върху широките му гърди, после върху слабините му. Взираше се в него така, както в онази вечер, когато го беше изненадала в спалнята му. Да, Ян наистина беше много красив. Какви силни крака имаше само! Той излезе от водата и се протегна срещу слънцето.

Бранди застина. Той нямаше представа какво й причинява със своите движения. Да, но не тя можеше да го има! Сега дори беше още по-недостижим. Ян стоеше гол пред нея и вероятно това беше най-хубавото, което щеше да й се случи през този противен ден.

Сутринта я беше срещнала Фелисити. Беше започнала да я увещава колко привлекателен е Единбург. Как с нищо не би могъл да се сравни с английската столица. Бранди беше толкова разстроена, че нямаше сили да спори с нея. Изгледа я, обърна се и я остави сама във всекидневната.

Сега просто не можеше да откъсне очи от него. Съзнаваше, че не трябва да го зяпа така, но нямаше сили да се обърне. Да, тя щеше да вземе това, което може от него! Припомни си онзи следобед, когато бяха сами в изоставената колиба. Беше я целувал. Ръцете му я притискаха към гърдите му. Искаше й се да лежи гола до него. Меката му коса ще гали раменете й. Ръцете му ще докосват гърба й, а може би и по-надолу. Сега, след като го беше видяла гол, тя искаше да узнае тайната за любенето на мъжа и жената. Можеше да застреля Пърси, ако още веднъж я докосне, но на Ян щеше да разреши да прави с нея каквото си поиска.

Ян закопча бялата си риза и я напъха в черните си панталони. Палтото му миришеше на овце. Започна да обува ботушите си, когато нещо цветно привлече вниманието му. Като се вгледа, позна избелелия кариран шал на Бранди.

— Бранди! — извика ядосан. — Ти, малка вещице, ела веднага тук! Искам да ми кажеш, че току-що си дошла. Слънцето много ярко е греело в очите ти и нищо не си видяла!

Тя изобщо не се помръдна. Беше стояла неподвижна с надеждата, че няма да я види. Не искаше да го смущава, но вече беше късно.

Ян въздъхна.

— Добре. Само ми кажи от кога стоиш там?

— Доста отдавна, щом искаш да знаеш истината! Помниш ли как легна по гръб и делфинчето се приближи до теб? После започна да излизаш бавно навън.

— Бранди, за втори път ме поставяш в смешна ситуация — извика той. — Не разбра ли, че не трябва да зяпаш гол мъж? Трябваше веднага да обърнеш гръб и да изтичаш в замъка!