Катрин Каултър - Херцогът

— Не плачи, момиче. Няма причина за сълзите ти!

— Ти ли си Бъртранд — каза тя и изтри очите си с ръка.

— Аз съм. — Искаше му се да го види с нови очи. Така, както той гледаше на нея.

— Баба и чичо Клод ли те изпратиха при мен? — Момичето изхълца, а той се усмихна.

— Не! Дойдох, защото съм загрижен за теб. — Измъкна кърпичка от джобчето на жилетката си. — Ето, Кони, избърши сълзите и ми кажи какво те е разстроило толкова!

Тя изтри очите и страните си. После извъртя глава, като мачкаше кърпичката в ръце.

— Хайде, момиче, може да ми се довериш! Знаеш, че винаги сме били приятели!

Констанс не видя неодобрение в очите му, а само любезност и бързо изрече:

— Пърси ще се ожени за онази ужасна Джоана, а аз ще умра от мъка! Знаеш, че не обича нея, а парите й! Колко е жалък! Като си помисля, че му вярвах, възхищавах му се, исках го!

Бъртранд мислено благослови Пърси.

— Може и така да е, Кони, но трябва да го разбереш. Той обича безгрижния си живот в Единбург. Без пари трудно би могъл да се забавлява и със сигурност ще бъде нещастен. Избрал е брака с богата наследница и това ме кара единствено да го съжалявам.

— Но аз го мислех за по-благороден — изхълца отново тя. — Сега го защитаваш, Бъртранд? Никога не си го правил преди. Винаги си казвал, че не е добър човек и не заслужава вниманието на никоя жена!

Това беше истина, но как би могъл да си позволи да бъде честен относно Пърси?

— Не, момичето ми! Трябва да знаеш, че никога не съм одобрявал действията му. Аз просто разбирам мотивите. Трябва да го забравиш, Кони! Той никога не е заслужавал твоето добро отношение!

За момент Кони замълча. Дали вече не мислеше за Пърси? Искрено се надяваше да е така.

— Все пак не е честно!

— Животът не винаги ни носи това, което искаме, Кони! Знаеш го добре. Живяла си тук шестнадесет години. За всички нас беше ужасно, докато беше жив Енгъс. Сега с лейди Адела може да не е по-добре, но поне е по-различно.

— Но защо Бранди трябва да замине за Лондон, а аз да не мога да отида дори до Единбург?

Не я обвиняваше за тъгата й.

— Бранди е по-възрастната, Кони. Разбирам и тези, които мислят, че ти си повече жена от нея.

— Точно така е!

— Все пак не мисля, че ще замине за Лондон. Херцогът го иска, но не и тя. Допускаш ли, че след сватбата лейди Фелисити ще иска някоя от вас в дома си?

— Прав си, Бъртранд. Тя е истинска кучка. Горкият Ян! Защо ще се жени за нея? Та на него не са му необходими пари, нали?

— Не знам. Вероятно всички дами в Лондон са като нея, а тя е най-добра от тях? Не мога да си представя, че ще се забавляваш в нейната компания. Единбург е друго нещо. Знаеш ли какъв хубав град е? Сигурен съм, че ще можеш да отидеш там, Кони. Ян ми каза, че Лондон не предлага по-добри магазини и забавления отколкото нашата столица.

Тя не изглеждаше много убедена в думите му, но не му възрази. Стана и оправи роклята си.

— Много си мил, Бърти! — Тя вдигна лице към неговото. — Личи ли, че съм плакала?

Той взе кърпичката от ръцете й. Започна да изтрива сълзите от нежните й страни.

— Не, хубава си както винаги. Ако някой пита, ще кажем, че си имала главоболие.

— Благодаря ти, Бърти!

Когато се върнаха в трапезарията, никой не направи коментар относно внезапното напускане на Констанс. Само Ян забеляза как лейди Адела намигна на Клод.

Бранди изгледа сестра си. Знаеше, че Пърси е причина да бъде толкова разстроена. Надяваше се най-сетне да е видяла истинския му лик. Изглеждаше хубава и спокойна. Какво ли беше казал Бъртранд?

След вечерята Пърси галантно успя да убеди Фелисити да седне до пианото. Тя умело засвири една соната от Моцарт. Тогава Бранди събра кураж да говори с Джил. Въпросът й го накара да поклати глава.

— Бедната ми Бранди! Нима не знаеш за Мариан?

— Не.

— Когато му пожелах повече щастие този път, имах предвид първата му съпруга. Тя загина на гилотината и той не можа да направи нищо, за да я спаси.

— Мариан е била французойка? От тези Дьо Во?

— Имаш отлична памет, скъпа. Да, тя беше едно нежно, малко създание, което обожаваше родителите и съпруга си.

— Разбирам.

Само беше направил нещастни тези нейни красиви очи. По дяволите, Бранди обичаше Ян! Но философски заключи, че тя все пак е млада. А младите сърца не се разбиват. По тях остават само малки белези.

Припомни си своя последен белег, оставен в сърцето му преди две години. Сега не можеше да си спомни дори името на момичето.

Цяла сутрин Ян помага на Бъртранд и ратаите да приберат овцете в кошарите им. Миришеше така противно, че можеше и да блее вече като тях. Не искаше да го виждат в този вид, особено Джил и Фелисити. Насочи се към малкото заливче.