Катрин Каултър - Херцогът

Фелисити гледаше окървавената й рокля със зяпнала уста. Очевидно искаше да каже нещо, но не успяваше. После загуби съзнание и тупна на килима, покрита с облак прах.

— Какво безполезно създание — изсумтя лейди Адела.

Бранди и Констанс хванаха ръцете на припадналата и я задърпаха към канапето.

— Това кръвта на Ян ли е върху роклята ти, Бранди? — уплашено попита Констанс.

— Тихо, момиче! — Лейди Адела се обърна към по-голямата си внучка. — Трябва да се оправиш, момиче. Фрейзър отиде да извика следователя Тревър. Преди да се качиш горе, искам да ми кажеш дали си видяла кой извърши това гнусно дело?

— Не, бабо! Огледах се наоколо, но не видях никого. Този, който стреля, трябва да се е крил зад скалата.

Лейди Адела отмести поглед от пребледнялото лице на Бранди. Загледа съсухрените си пръсти замислена.

— Сигурно е бил някой бракониер — предположи Констанс.

— От години тук няма бракониери — възрази старицата. — Хората не са толкова глупави. Някой се е опитал да убие херцога!

Когато пристигна господин Тревър, Констанс повтори и пред него своето предположение.

— На петдесет километра оттук няма бракониери — възрази Бранди със студен и прегракнал глас. — Точно така е, както каза баба!

— Бих казал — започна следователят, но тя чу гласа на Малкия Робърт и хукна натам. Той само кимаше с глава, докато го запознаваше с подробностите. Когато стигнаха пред стаята на херцога, Робърт я потупа по ръката и затвори вратата пред нея.

Сякаш времето беше спряло. Бранди се върна при останалите. Господин Тревър говореше нещо с лейди Адела. Когато момичето влезе, той вдигна глава.

— Ще решим всичко, лейди Адела, когато чуя разказа на Брандела. — Той се намръщи. Когато чу подробностите, стана още по-намръщен. — Изглежда, си спасила живота на херцога, момиче? Госпожо, разбирам, че господин Пърсивал Робъртсън е доста съмнителен?

— Да, така е — отговори бавно тя. Гледаше го, както лисицата фазан. После изправи гордо гръб и отсече: — Ще престанеш да мислиш глупости, Тревър! Ще ти бъда благодарна, ако не заместваш човек от семейството в тази история. Няма да се учудя, ако попиташ дали подаграта на Клод Робъртсън не е измислена и дали той не е натиснал спусъка! Твоята работа е да откриеш истинския виновник, а не да мислиш глупости!

Бръчките около устата на господин Тревър станаха по-дълбоки, но той остана спокоен.

— Работата е сериозна, госпожо. Опитвам се само да изпълнявам своя дълг. Искам за момент да забравите за онзи непрокопсаник и да ми кажете кой според вас е заинтересуван от смъртта на английския херцог? И не ми повтаряйте повече за честните и верни Робъртсънови! Това не е най-важното сега. Животът на ваш роднина е в опасност.

Човекът, в когото се съмняваше Бранди, беше Пърси. Искаше да изкрещи името му. Беше се появил твърде скоро, сякаш е бил на скалите. Но размисли и си каза, че всъщност всеки Робъртсън щеше да спечели от смъртта на Ян.

Лейди Адела удари силно бастуна си в пода и изръмжа с отвращение:

— Повтарям ти, Тревър, душиш пред чужда дупка. Нито един член на семейство Робъртсън няма да извърши такова гнусно дело!

Следователят остана спокоен. Би могъл да й каже, че покойният Енгъс би прострелял някого в гърба, без да му мигне окото. Но не искаше лейди Адела да припадне от гняв. Най-подозрителен му се струваше господин Пърсивал Робъртсън. След узаконяването му той беше следващият наследник на титлата. Ами Клод и синът му Бъртранд? Не замисляше ли дяволската старица да възвърне правата им? Не, нямаше никакво намерение да освобождава от отговорност който и да е член на семейството. Каква заплетена история. Защо се беше случило с английския херцог, и то точно в неговия район? Не беше честно! Той се изправи, за да си върви.

— Нека да вярваме, лейди Адела, че утре херцогът ще ми даде повече информация. Ще дойда, за да разговарям с него. Дано Господ го остави жив!

Тя изсумтя и махна с ръка след него.

— Разбира се, че ще е жив, глупако! Той носи моята кръв. Няма да се предаде на куршума на някакъв страхливец!

Когато Краби изпращаше господин Тревър, лейди Адела изгледа презрително Фелисити. Тя седеше на дивана с все още замаян поглед. Изглеждаше толкова безпомощна и крехка, че старицата завидя на способността й да се преструва.

— Бранди, извикай камериерката на лейди Фелисити. По-добре е да се оттегли в стаята си.

Момичето побърза да изпълни поръчката й. Като имаше с какво да се занимава, нямаше постоянно да мисли за случилото се.