Катрин Каултър - Херцогът

Херцогът едва ли би могъл да се надява да открие виновника след членовете на семейството. Въпреки че всички освен Клод го бяха посетили в стаята му, за да изкажат съчувствието си, никой нямаше намерение да обвинява член на семейство Робъртсън. На масата дори не се опитваха да заобикалят темата за раняването му.

— Ще ти кажа, момчето ми, убедена съм, че някой бракониер е стрелял по теб! — заяви лейди Адела и набоде парче сьомга.

— Да се надяваме, че вече е далеч от тук. Не искам да се случи нещо и на овцете ни — отговори херцогът.

— Виждам, че не си загубил чувството си за хумор — с пълна уста изрече Клод. — Не мисля, че спокойно като теб бих приел факта, ако някой се опиташе да ме убие.

— Какво би казал, Клод, ако херцогът обвини теб за покушението? — иронично попита Пърси.

Възрастният мъж се задави. Бъртранд го потупа по гърба и яростно добави:

— Внимавай какво говориш, Пърси! Омръзнаха ми злобните ти забележки. Затваряй си устата, иначе ще те изведа навън и ще размажа гадната ти физиономия!

— Това са глупости, Пърси — обади се Констанс. — Знаеш, че е така. Бедният чичо Клод едва се движи от подаграта. По-добре си мълчи, иначе ще помогна на Бърти да те повали на земята.

— Нали е много добро момиче, Бърти — възхити се Клод.

— Така е — съгласи се той и погледна зачервеното лице на девойката.

— Започва да става интересно — отбеляза Пърси. — Ще си кротувам. Не искам да разстройвам Констанс.

Бъртранд се обърна към Ян:

— Тревър не остави и камък необърнат, но нищо не откри. Това е една загадка, която тежи на всички ни.

— Да — съгласи се лейди Адела. — Този задник Тревър остави само камъка, зад който се крие онзи негодник. Може би става дума за скала, но той не може да се справи с нея.

— Възможно е — отговори херцогът. Какво друго би могъл да каже? Един от тях безсрамно лъжеше.

— Какво възнамеряваш да правиш сега? — сериозно го попита Пърси. Нямаше и следа от обичайния му присмех.

Ян замълча, после каза:

— Това ще зависи от много неща. До утре ще знам плановете си.

— Поне се отърва от онази истеричка — отбеляза лейди Адела. — Постоянно се оплакваше, че никой не се грижи за нея и разклатените й нерви. Нямаше да ти бъде добра съпруга, Ян. Радвам се, че стана така. — Замълча и добави някак замислена: — Трябва да призная, че ще ми липсва господин Джил Бредстън. Помнеше всичко за лорд Бренди. Смешното е, че Адолфус умря преди тридесет години, но младежите знаят за похожденията му. Така ми се иска да съм познавала Адолфус. — После старицата потъна в мисли. Бранди се радваше, че не ги изказва на глас.

— Лорд Бренли е един от основателите на клуба „Огънят на дявола“? — поясни на Бранди Ян.

Тя го изгледа неразбиращо.

— О, как да ти обясня! — възкликна той. Искаше му се изобщо да не беше подхващал темата. — Просто това са били група мъже. Имали са прекалено много пари и им е доставяло удоволствие да тормозят хората.

Херцогът стана от масата. Рамото беше започнало да го боли нетърпимо. Копнееше за леглото си и за успокоението, което щеше да му донесе лауданумът.

— Трябва да помислиш добре, Ян — каза Бъртранд, докато следваха дамите към всекидневната. — Тази работа е доста гнусна и не можеш да имаш доверие на никого. Колкото и да останеш в Пендърлей, не трябва никога да бъдеш сам.

— Благодаря за загрижеността ти. Всъщност Мабли винаги…

— Той е възрастен човек, Ян! Когато си извън замъка, ще те придружават поне двама от нас! Не искам повече спорове по този въпрос.

— Добре — съгласи се херцогът и се усмихна уморено. — Щом искаш да играеш ролята на Свети Георги, няма да възразя. Явно и аз като господин Тревър няма да успея да открия похитителя. Не, Бъртранд, не говори повече! Както ти, така и аз имам своите подозрения, но това не са доказателства.

Когато Ян се огледа за Бранди, тя беше излязла. Не вярваше, че го е направила от страх. Тя беше дарила своята девственост на един мъж с размътен от треската мозък. Защо го беше направила? Той пожела лека нощ на всички и се оттегли замислен.

На следващата сутрин стана рано. Рамото го болеше, но предпочете да не обръща внимание на това. Излезе от стаята и се насочи към главното стълбище. Мабли вървеше след него и му се караше.

— Престани, Мабли! — Вече бяха стигнали централното фоайе. — Като се изморя, веднага ще си легна. Сега върви да изпиеш чаша силен чай.

Въпреки че очакваше да види Бранди, не я завари в трапезарията. Ян изяде закуската си и тръгна да я търси. Нямаше я нито в дневната, нито в стаята на Фиона. Не я откри и сред рододендроните край алеята.