Катрин Каултър - Херцогът

Насочи се към брега. Надяваше се Бъртранд и Мабли, днешната му стража, да не са по петите му. Бранди стоеше край водата и се взираше в морската шир. С облекчение забеляза, че Фиона е доста далеч. Играеше си с камъчета и водорасли на пясъка. Охраняващите го мъже останаха на скалата. Той изобщо не се интересуваше какво ще си помислят, като го видят да разговаря насаме с Бранди.

Спусна се по пътеката към брега и извика:

— Не бягай от мен! Няма да бъде честно, като знаеш, че не мога да те стигна. Не ми даваш никаква възможност да поговоря с теб, а ми се струва, че доста се измъчваш. Е, добре, смятам, че мога да се справя с притесненията ти. Само не мърдай от мястото си!

Бранди искаше да избяга, но не го направи. Тя не беше объркана. Изпитваше нещо по-дълбоко. Сигурно беше изплашена. Трябваше да изслуша извиненията и обясненията му. Той щеше да се опита да заглади нещата. После тя можеше да се скрие някъде и да си наложи да забрави за него. Ян се приближи до нея и я погледна усмихнат.

Под тена, който беше придобил в Шотландия, личеше, че е пребледнял. Бранди несъзнателно вдигна ръка и погали брадичката му.

— Не трябва да ставаш от леглото. Боли ли те рамото? Да извикам ли Малкия Робърт? Не трябваше да слизаш по тази стръмна пътека. — О, Господи, какво правеше тя? Държеше се така, сякаш беше неин! Бързо отдръпна ръката си.

— Нещо друго? Няма? Добре, този следобед ще ме прегледа Малкия Робърт. Ако направиш и една стъпка назад, ще помисля, че си страхливка. А сега не мърдай, Бранди!

— Заповядваш ми, а аз никога не съм харесвала това. Може да попиташ лейди Адела. Когато бях малка, тя постоянно ме наричаше упорито магаре. — Обърна се и се затича по пътеката. Не беше направила и три крачки, когато той я сграбчи през кръста и я повдигна. Тя изплашено извика. Гневът й мигновено се превърна в страх.

— Недей, Ян! Раната ти може да се отвори! Моля те! Кълна се, че повече няма да бягам! Пусни ме на земята, защото ще те заболи.

— Няма да ми се случи нищо, но не мога да кажа същото и за теб! Сега ще правиш това, което ти кажа и няма да ми противоречиш! — Пусна я на мокрия пясък точно до вълните. — Нали не искаш да те вържа, Бранди? Държиш се като дете, а знаеш, че вече си жена. Знам това и ти трябва да се изправиш пред този факт.

Тя го гледаше загрижено.

— Боли ли те гърбът?

— Още не, но ако това стане, да знаеш, че ти ще си виновна — той я изгледа внимателно и Бранди се изчерви. Смутена ли беше? Или ядосана? Той не знаеше, но се надяваше скоро да открие. Чудесната й руса коса беше отново сплетена на плитки, подходящи за ученичка. Припомни си разпилените й коси върху лицето си. Толкова много неща му се губеха от онази прекрасна нощ. Беше я прегръщал. Беше проникнал дълбоко в нея. Господи, трябваше да престане с това!

Ян й протегна ръка.

— Първо трябва да ти кажа, Бранди, че Мабли и Малкият Робърт ми разказаха за постъпката ти. Това ме разтревожи, но все пак ти благодаря. Спасила си живота ми. Искам да знам защо го направи? Една дама би припаднала и това би довело до моята гибел. Да, страшно съм ти благодарен. Ти ми подари живот, Бранди! Защо го направи?

Чудеше се защо изобщо я пита. Нима не разбираше. Младата жена сви рамене и подритна едно камъче.

— Изкарваш ме героиня, каквато не съм. Всичко стана толкова бързо. Ти лежеше на земята потънал в кръв, дори не се замислих. Просто трябваше да действам.

— Знаеш, че аз също не бих позволил на някого да те нарани, нали?

— Сигурно всеки джентълмен ще постъпи така.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Че би спасил всеки Робъртсън, ако се наложи.

— А ти?

Усмихна му се дяволито и разпери ръце.

— Ако Пърси беше на мушката, сигурно щях да го оставя и да бягам далеч!

— Правилно. Мабли ми каза, че си ме пазила през нощта. Бил съм безпомощен, а ти не си позволила да остана сам. Дори си взела пистолет от колекцията на стария Енгъс. Така ли е било?

— Да, и сама го заредих. Сигурно Марта и Мабли са ти казали, че в последната нощ оставих вратата на спалнята си отворена. В коридора оставих запалена свещ.

— Сигурно сега не би рискувала да останеш нощем в стаята ми? Не би желала да те вмъкна отново в леглото си?

Бранди го погледна в очите. Отстрани влажните къдрици от лицето си.

— Ако трябва да бъда честна, ти не ме вмъкна в леглото си.

— Разбирам. Значи така си решила да гледаш на случилото се? — Забеляза тъмните кръгове под очите й. — Не си си доспивала. Това не ми харесва, въпреки че го разбирам. Искам отново да ти благодаря, че си ме пазила. Сега нека да говорим за случилото се в леглото ми!