Катрин Каултър - Херцогът

— Пълен си с повече глупости, отколкото Мораг с въшки. Или… не са въшки, а кърлежи?

— Господи, каква ужасяваща мисъл! Кърлежи! Въшки! Моля те, Ян, ще направя каквото поискаш, но дръж тази жена далеч от мен!

Херцогът се изсмя. Побутна Джил към стаята му и попита:

— Какво, по дяволите, правите тук с Фелисити? Знаеш, че исках да остане в Лондон. Тук не е за нея и не се учудвам, че не й харесва. Защо дойдохте?

— Не ме обвинявай, моля те, Ян! Проклетото ти писмо е виновно за всичко. Всъщност нямах друг избор. Ти каза, че трябва да я придружавам навсякъде. Какво можех да направя?

— Моето какво?

Той поклати глава и се усмихна.

— Писмото ти, Ян. Господи, никога не бях виждал толкова думи на един лист! Тази Бранди стана обект на доста забележки. Скъпата Фелисити бе обзета от ревност. Всъщност… — Джил млъкна и погледна предупредително братовчед си. — Ако аз бях на твое място, бих помислил два, не, четири пъти, преди да изпратя и една дума на такава кавгаджийка. Тя изобщо не е това, за което я мислиш, Ян!

— Надявам се, Джил, че не си я подстрекавал към такива безсмислени идеи? Ти най-добре от всички знаеш, че не бих пренебрегнал задълженията си! Колкото до Бранди, като неин настойник искам да направя най-доброто за нея. Когато дойде в Лондон, Фелисити ще се отнася с нея, както трябва. Ще направи всичко, което се иска от нея.

— Бъди сигурен, че изобщо не съм я окуражавал в отвратителните й мисли! Истината е, че трябваше да понасям цялата й злоба и отрова, докато пътувахме към Шотландия. — Забърза, когато Ян отвори вратата на неговата стая. — Господи, искаш да кажеш, че тук ще спи камериерът ми?

— Върви по дяволите, Джил! Не разбираш ли, че нямах време да се погрижа за почистването на замъка? Тази стая си е напълно нормална, въпреки че и Фелисити реагира като теб. След като си тук, мисля да позволя артистичният ти талант да се развихри с пълна сила. Не че аз ще бъда до теб! С лейди Адела може да споделяте неукротимата си страст към сплетни.

— И аз ще се затрудня от къде да започна — каза Джил, като изтупваше праха от един стол. — На това място не му е достатъчен само добър вкус. Нужна му е армия от дърводелци и мебелисти…

— Стига си мърморил, Джил! Не ме е грижа какво ще направиш ти! Заповядай на Пелъм да оправи стаята. Ако искаш да знаеш, след първоначалния шок Мабли вече доста се забавлява.

Джил въздъхна и се приближи до прозореца.

— Не е чудно, че е дяволски влажно. Толкова близо сме до морето. Като си помисля само, че позволих на тази жена да ме довлече тук! Исках да откажа. Молех я да размисли, но тя знаеш ли какво ми каза?

— Не, какво ти каза?

— Постоянно повтаряше, че иска да види новото ти имение. Липсвала ти ужасно и искала да те направи щастлив, като дойде при теб. — Поклати глава. — Нищо от това не е истина, разбира се! Причината за всичко е Бранди. Повярвай ми, Ян, тя е студена като лед!

— Студена? Мислех, че е опърничава?

— За нещастие нашата скъпа Фелисити е и двете едновременно. Ако не съм престанал да познавам хората, през нощта тя ще бъде само студ и лед, а през деня — отвратителна заядливка и опърничава избухливка! — Джил изчетка една прашинка от ръкава си и добави меко: — Бедният Ян, тя изобщо не прилича на Мариан! — Не обърна внимание на стиснатите устни на братовчед си. — Всичко се изчерпва с физическата прилика, повярвай ми! Разбира се, ако искаш да сключиш брак за удобство…

— Отиваш твърде далече, Джил — изръмжа херцогът, стиснал ръце в юмруци. — Мариан е мъртва от шест години и няма нищо общо с това! Колкото до характера на Фелисити пред нощта и деня, съгласи се, че аз трябва да преценя?

— Не ми крещи, Ян! Несъмнено си прав, но не си прекарал с нея дори седмица!

— Джил, предизвикваш ме да забия юмрук в красивото ти лице! Не искам нито дума повече! Фелисити просто се нуждае от твърда ръка.

— Говориш за нея като за млада кобилка, на която трябва да се постави юзда! — Изглежда, искаше да каже още нещо, но само вдигна рамене. — Бил ли си в компанията на брат й Сойер?

— Чувам, че е женкар и обича покера, но отлично се справя с конете. Не ми е неприятен. Боксира се добре и печалбите му си ги бива. Също като приятеля ти Алдос и той не хленчи. Защо питаш?

Джил потръпна и изгледа маникюра на ръцете си.

— Намирам го неделикатен, да не кажа груб и вулгарен!

— Защото не носи златни копчета с големината на чинии?

— Не мисля, че е разумно да привличаш вниманието с липсата си на вкус, Ян! — пошегува се той.