Катрин Каултър - Херцогът

— Би ми се искало да ме бяхте предупредили, че ще дойдете! Колко прислужници водите?

— Само Мария и Пелъм, камериерът на Джил. Сигурно ще се намери място в този ужасен замък и за тях?

— Разбира се! — Думите му изплющяха като камшик. Измъкна часовника и го изгледа многозначително. — Вечерята се сервира в шест, скъпа. Семейството се събира в дневната малко преди това.

— Толкова рано, Ян? У дома не вечеряме преди осем. Сигурно…

— Не си у дома, а в Шотландия! Лейди Адела живее в Пендърлей много преди майка ти да се появи на тази земя. Така желае тя и всички се съобразяваме с това. Сега ще дам нареждания за банята ти. — Обърна се да си върви. Гледаше на вратата като на спасение.

— Ян, какво искаше да каже онази отвратителна старица за идването на Бранди в Лондон? Сигурно не очакваш от мен да въведа това раздърпано момиче в английското общество?

— Бранди не е дете. Скоро ще навърши деветнадесет години. Колкото до външния й вид, тя прекарва доста време навън. Обича да лови риба и да плува в морето.

— Очакваш от мен да я превърна в порядъчна дама?

Беше направо нетърпима. Гласът на Ян стана студен като на баща му, когато се ядосаше.

— Тя вече е дама, Фелисити! Не забравяй, че е внучка на граф. Външността й бързо ще се промени с няколко красиви рокли!

— Сигурно ще трябва да я наглеждам, когато плава с лодка по Темза или язди някой от конете на цирк Астли?

— Не желая да обсъждаме повече този въпрос — заяви той. — Ако си се изморила да критикуваш всичко и всеки, ще наредя да приготвят банята ти!

Когато остана сама, Фелисити вбесена удари с юмрук леглото. Веднага се вдигна облак прах и тя кихна. Господи, що за място беше това? Започна да крачи из стаята. Как смееше да не се съобразява с чувствата й? Как смееше да се държи с нея като с натрапница? Смъкна яростно златистото боне от главата си и го захвърли върху един стол с избеляла тапицерия. Тя обикаля из неприветливата стая, докато се поуспокои. В края на краищата нямаше причина да бъде толкова разстроена. Какво значение имаше, че херцогът беше направо противен? Би могла да се справи с него. Ще се преструва и ще го ласкае, той ще се усмихва и накрая тя ще излезе победителка. О, да! Накрая ще победи!

Но какво да прави с това противно момиче? Била на деветнадесет? Това изобщо не личеше, слава на Бога!

След като помоли Краби да има грижа за банята на Фелисити, Ян слезе във всекидневната. Джил беше седнал до лейди Адела, която, изглежда, го беше обсебила изцяло. Чу старицата да се хили доволно.

— Наистина, момчето ми, старият Чарлз имаше една репутация в онова време! Няма да повярваш как постъпи с жената на свещеника. Как й беше името? А, да, Клоринда. Беше я притиснал гола в конюшнята до нейната кобила. Всички говореха само за това. Да, старият Чарлз беше негодник, но всички го обичаха. — Тя се изкикоти също като Клод. Ето от къде беше взел противния си навик старикът.

Ян се приближи до тях.

— Ще ме извините, лейди Адела, но трябва да заведа Джил горе. В противен случай няма да придобие ослепителния си вид за вечеря.

Старицата изпъшка недоволно.

— Добре, момче, щом се налага. Предполагам, ще имаме достатъчно време? — Махна с кокалестата си ръка към Джил. — Искам да се съсредоточиш, момче! Трябва да ми разкажеш клюките от петдесет години насам. Каква утеха е, че си тук!

— Ще направя всичко, което е по силите ми, госпожо — заяви Джил с мекия си глас. После последва Ян. Когато се изкачваха по стълбите, каза: — Колко смешно, тя познава стария Ковънпорт. Жените и алкохолът са го погубили. Внукът му Алдос върви по същия път. Страхувам се, че ще свърши като дядо си. Имението Ковън е ипотекирано. Преди година му вървеше много, но напоследък постоянно няма късмет с жените.

Ян изсумтя. Чудеше се защо братовчед му трябва да предпочита компанията на такъв развратник.

Когато изкачиха стълбите, Джил внезапно спря и погледна надолу.

— Господи, Ян, какво странно място! С нищо не напомня за Кармайкъл Хол!

Херцогът си спомни за огромното имение в Съфолк. В него имаше четиридесет стаи и огромна бална зала. Кимна с глава.

— Пендърлей принадлежи на историята и традициите, Джил. Няма да отречеш, че изгледът към морето е прекрасен. Няма ги мръсотията и мъглите на Лондон, крадците и престъпниците. Тук няма опасност някой да те стисне за гърлото.

Джил го изгледа недоверчиво, но се задоволи само да каже:

— Сигурен съм, че си прав за себе си. Аз не виждам нещата като теб, но ти мислиш така. Все пак си херцог и всички трябва да се съобразяват с тебе!