Катрин Каултър - Херцогът

— Прав си! Убедих се с очите си, че тук има доста суров материал — сряза го Фелисити. Чувстваше се изморена, мръсна, направо не на себе си. Изгаряше от желание да изкрещи на херцога какво мисли за абсурдните му задължения. Тогава видя как се стесняват очите му. В тях се появи онзи упорит поглед, който й беше направо омразен. О, веднага щом се оженят, тя щеше да избие тези глупости от главата му. Щеше да смаже тази негова упоритост. Сега й се налагаше да смекчи тона: — Това, което искам да кажа, скъпи, е, че ужасно ми липсваше! Не ми ли е разрешено да тъгувам за бъдещия си съпруг?

За добрите думи беше възнаградена с усмивка.

— На мен също не ми беше лесно, Фелисити! — лаконично отвърна той.

Джил се прокашля. Ян се обърна. В гостната величествено влизаше лейди Адела. Той бързо скочи на крака.

— Лейди Адела, позволете да ви представя братовчед си, господин Джил Бредстън и годеницата ми, лейди Фелисити Трамърли.

Старицата изгледа елегантния Джил и веднага го хареса. Ето, това беше истински джентълмен! Не като херцога, който обикаляше из имението по цял ден. Оцени одеждите на лейди Фелисити. Реши, че Бранди щеше да научи много за модата, ако живее под един покрив с това момиче. Тя поздрави гостите с леко кимване на главата и разреши на Джил да целуне съсухрената й ръка.

— Очарован съм, лейди!

Когато се приближи до лейди Фелисити, тя се усмихна със стиснати устни. Каква смешна, стара реликва, мислеше младата жена. Тази овехтяла черна рокля и прическата й сигурно са били на мода преди тридесет години? Буйните къдрици върху челото й караха човек да мисли, че е с перука. Пръстите я сърбяха да провери дали са верни догадките й.

— И кога ще се омъжиш за Ян? — попита лейди Адела без излишни предисловия.

— През август. На деня на Сейнт Джордж в Хановер Скуеър.

— И всичко ще бъде пищно? Одобрявам! Ще ви разреша едно сватбено пътешествие, преди да изпратя Бранди при вас! Какво ще кажеш за октомври, Ян? До тогава ще сте се върнали, нали?

Фелисити зяпна. Опита се да говори, но от устата й не излизаше нито дума. Само гледаше годеника си и едва се сдържаше да не се разкрещи. Херцогът в този момент откри, че връзката му е изкривена.

— Всъщност, лейди Адела, Фелисити току-що пристигна. Още не съм имал възможност да разговарям с нея.

— Не мога да разбера защо не го направи, Ян? — Гласът на Джил беше самата благост. Тя е тук вече петнадесет минути и успя да се запознае с Бранди.

Той не обърна внимание на думите му и стана.

— Лейди Адела, коя стая ще приготвим за госпожица Трамърли? Тя е изморена от пътуването и трябва да си почине преди вечеря.

Възрастната графиня кимна и изрева:

— Краби! Домъкни дъртите си кокали веднага, пропаднал пияницо такъв! Имаме гости и трябва да се погрижиш за тях!

Фелисити потръпна. Ноздрите й се разшириха. Това преди беше много приятно на Ян, но сега не му харесваше ни най-малко. Тя презираше лейди Адела и Пендърлей и не криеше чувствата си.

— Да, госпожо? — Краби изгледа въпросително господарката си. Искаше му се да огледа това превъзходно създание, което сякаш изпитваше някаква болка. Колкото до господина, той беше изключителен. Без съмнение принадлежеше към класата на Пърси. Вероятно бяха приятели на херцога? Изглеждаха вкочанени като мумии.

— Нека Марта приготви две стаи. Повтарям: Марта, а не Мораг! Не искам гостите ни да започнат да се чешат като тая въшлива повлекана. Чакай! Ян, защо не настаним госпожица Фелисити в синята стая срещу твоята? Краби, за хубавия господин тук, избери нещо веселичко. Нещо, което да крепи високо духа му.

Ян потисна усмивката си и кимна на прислужника. После предложи ръка на Фелисити.

— Краби ще се погрижи за тебе, Джил — подхвърли той през рамо и изведе годеницата си от дневната.

Поведе младата жена към синята стая точно срещу неговата. Когато беше оглеждал помещенията, тя му се беше сторила с малко бедна мебелировка, но по нищо не отстъпваше от другите стаи в замъка. Въпреки че изглеждаше стара и поизбеляла, тя никак не беше лоша. Имаше чар и в нишата на прозореца, както и в древния скрин с месингови дръжки. Сега, когато я гледаше през очите на Фелисити, виждаше колко се е заблуждавал. Всъщност стаята беше неуютна и занемарена.

Без да обръща внимание на предизвикателните въздишки, попита:

— Имаш нужда от баня, нали, скъпа?

Тя кимна, здраво стиснала устни.

— Ще бъде добре, Ян. Пътуването беше доста продължително и изморително. — После добави малко по-меко: — Не трябва да се безпокоиш за мен, скъпи херцоже! Водя камериерката със себе си.