Катрин Каултър - Херцогът

После се изправи и я погледна в очите. Чувстваше се като крадец, но трябваше да каже нещо.

— Трябва да ми простиш, че не успях да се овладея! Не исках да се получи така. Предполагам, че причината е моето безпокойство за теб! — Да, но знаеше, че не това е причината. Той беше по-голям мерзавец от Пърси.

— Да, разбира се — отговори му. — Бих искала да се върна в Пендърлей. Дъждът отслабна.

— Добре. Аз ще водя Кантор. Искам да се държиш здраво за седлото. Не, по-добре е да те нося. Не искам да рискувам да паднеш пак.

Това й звучеше чудесно. Да бъде до него поне още малко. Гледаше го как се навежда, за да вземе жакетите и на двамата. Когато обличаше своя, тя се обърна с гръб към него. Дори и да беше изненадан, не каза нищо.

Връщането в Пендърлей не беше толкова вълнуващо, колкото си го представяше. Той я държеше толкова близо до гърдите си, че Бранди чуваше ударите на сърцето му. Всяка стъпка на Херкулес обаче причиняваше ужасна болка в главата й.

Когато пристигнаха в замъка, херцогът измисли една благоприлична история. Марта веднага настани Бранди в леглото. Тя й се скара, а после я прегърна. Даде й топъл чай и лауданум, без съмнение препоръчан от херцога.

Беше много любезно от негова страна да информира всички, че случилото се с нея е било само случаен инцидент. Последната мисъл на Бранди, преди да заспи, беше, че до края на дните си не би искала да се качи на кон.

На следващата сутрин се събуди със слабо главоболие, вълчи апетит и непреодолимо желание да разговаря с херцога. Краби я изгледа учудено, когато я видя да бърза към трапезарията.

— Сигурно не трябва да ставате от леглото, госпожице — извика той след нея. — Вчера бяхте бледа като малко кефалче.

— Тази сутрин се чувствам като чисто нова монета, Краби. Херцогът вътре ли е?

— Не, госпожице. Той стана рано. С господин Бъртранд заминаха за Клакманъншир. Ще оглеждат шевиотски овце. О, сега, когато херцогът е на кормилото, ще станем богати! Вълната на хубавите овчици ще ни донесе толкова пари, колкото не сме сънували от години. Богати! Как хубаво звучи тази дума!

Бранди не можеше да си спомни такова време в Пендърлей. Херцогът не й беше казал, че ще отсъства. Опита се да скрие своето разочарование и последва слугата в трапезарията. Сипа си огромна купа с овесена каша, докато Краби загрижено се суетеше около нея.

— Господин Пърси също замина рано сутринта — информира я той, като й сипа още каша. — Искате ли мед, госпожице? Да, сигурно ще искате. Той ще оцвети младите ви страни в розово. Да, мисля, че е много добре, дето господин Пърси си замина.

— Прав си. Достатъчно мед, благодаря ти. Чудя се защо изобщо дойде? Обзалагам се, само за да измисли нова интрига. Сега, когато го няма, по-добре да не говорим за него.

— Знам защо си замина, госпожице. — Гореше от нетърпение да й каже. Тя единствена не знаеше, дълбоко заспала от приспивателното.

Бранди се приведе към него.

— Ще ми кажеш ли, Краби?

— Лейди Адела му нареди така снощи. Каза, че не иска да го вижда, докато е копеле. — Краби се усмихна и добави: — Предупреди го, че не иска дори да чува името му. Това никак не му хареса, но нямаше друг избор. С очите си видях как излетя през портата.

— Най-сетне ще настъпи спокойствие тук. Каза ли херцогът колко време ще отсъства?

— Господин Бъртранд спомена, че няма да се бавят. Дори може да се върнат днес, ако всичко е наред. Господин Бъртранд каза, че няма нищо против дори само да се разходят, след като денят е толкова хубав.

Щеше да се върне още днес! Искаше й се да пее и да се смее. С апетит изяде кашата си.

Краби я гледа как се храни. Уверил се, че няма да издъхне след вчерашния инцидент, кимна и напусна стаята. Бранди довърши закуската си, потънала в мисли за Ян. Щом купи овце за Пендърлей, сигурно щеше да се върне у дома си в Англия. След вчерашния ден беше сигурна, че ще избегне всички усложнения, които му беше създала. Е, той също я беше ядосал, но тя беше започнала първа. Беше се поддала на очарованието на най-красивия и единствен мъж, на когото се възхищаваше. Просто не беше помислила за последствията. Вече не се съмняваше, че го обича.

Беше толкова ясно и просто, също като факта, че е сгоден. Един джентълмен не можеше да развали годежа си. Просто и дума не можеше да става за това. Тя беше натрапница, обречена да бъде отритната. Другата жена в Лондон кроеше планове с бъдещия си съпруг. Без съмнение мислеше за него по същия начин като нея. Имаше всички права да го обича. Бранди знаеше, че когато Ян се върне в Лондон, ще се ожени за нея.