Катрин Каултър: Дивият барон

Луис на мисис Лавлейс препускаше след дребния Чарлс Лавлейс, който тичаше колкото може по-бързо, като размахваше една мъртва риба на парче канап. Тъй като животното при желание можеше да изпревари момчето, то трябваше да се надига на пръсти, за да опази рибата.

Дългият мършав Хорас на мистър Гудгейм маршируваше наперено, вперил неотлъчно напред зелените си очи, без да обръща внимание нито на останалите котки наоколо си, нито на тълпата и шума. Движеше се равномерно, без промени в скоростта. Мистър Гудгейм просто стоеше на финалната линия, като се усмихваше и потриваше ръце.

Гленда, котката на Хорейшо Блъмър, пробяга половината писта, непосредствено след Хорас и много преди другите. Тогава внезапно спря и се загледа в една обемна жена, която подскачаше радостно и окуражаваше състезателите. Най-неочаквано, бърза като светкавица, Гленда се шмугна под полите й.

Колкото до Шиши, той незабавно се измъкна от ръцете на Сузана. Но спря почти веднага и се обърна, за да я погледне; тя подскачаше и викаше:

— Бягай, Шиши, бягай!

Тогава животното погледна към Роухън, който държеше Мариан и викаше:

— Никаква вечеря, ако не се разтичаш с всичка сила!

— Никаква вечеря! — крещеше като ехо Мариан.

Но Шиши не помръдна. Ако една котка можеше да се намръщи, то Шиши със сигурност го направи. А след това облиза дясната си лапичка.

В този момент, най-неочаквано, от средата на пистата се понесе мек, красив баритон:

Това бе Джейми. Шиши се изправи на задните си лапи, козинката му настръхна, ушичките му щръкнаха напред. Миг след това вече летеше към гласа, който повтаряше песничката си, само че този път по-силно и по-високо, вече на фалцет, все едно че пееше ангел.

Тъй като конярят бе започнал изпълнението си на достатъчно разстояние, сега имаше възможност да продължава да тича напред и същевременно да пее ясно и силно.

Засега обаче начело си оставаше дългият, слаб бял котарак на мистър Гудгейм. Джейми запя още по-силно. Шиши тичаше. Вече настигаше Хорас.

Сузана викаше като обезумяла.

— Проклетият Хорас — възкликна към Тоби тя. — Той действа по-бързо и от Мариан, когато отмъква парче торта от чинията на Роухън.

— Той ще се справи — отвърна братчето й.

— Никаква вечеря! — продължаваше да крещи Мариан.

— Тайното оръжие! — промълви със страхопочитание Ози Харкър, като дръпна ръкава на брат си. — Ново изобретение за тренировки.

— Тоз’ Хорас е в чудесна форма — поклати глава Том. — Виж само как си изтяга дългото тяло. Не знам дали Шиши шъ има достатъчно време да гу догони.

Шиши вече дишаше в бялата опашка на своя съперник. Джейми вече пееше толкова силно, че цялата тълпа отмерваше с пляскане ритъма на петостишието му.

Хорас и Шиши бягаха глава до глава. И изведнъж, съвсем ненадейно, Хорас се изви на една страна, ухапа съседа си по врата и се обърна в обратна посока. Сега вече тичаше към старта. Целта му бе мъртвата риба, която се поклащаше на канапа на Чарлс Лавлейс. Блъсна се в Луис, събори го, скочи и грабна рибата. Измъкна канапа от ръката на Чарлс, който изгуби равновесие и падна по задник. След това хукна по-бързо от вятъра сред публиката, стиснал плячката между зъбите си; в това време мисис Лавлейс и мистър Гудгейм си деряха гърлата след него.

Луис също си бе плюл на петите и летеше след Хорас и своята риба.

— Нивгъж не съм виждал Луис да бяга толкоз бързо — рече Ози, като засенчваше с длан очите си от блясъка на слънцето. — Няма да съ учудя, дори ако хване стария Хорас. Това е неговата риба, в крайна сметка.

— Не — отвърна Том. — Мисис Лавлейс ще хване Хорас преди това. И тогаз шъ има да лети пух и перушина.

В това време Шиши не забавяше темпото. Не, той дори тичаше още по-бързо.

Джейми го очакваше на финала. Когато Шиши го пресече като неоспорван победител, изпреварил Гленда с не по-малко от шест дължини, конярят точно пееше:

— „Няма значение! Ще умра като истински англичанин!“

Последваха гръмки аплодисменти.

— Вечеря за Шиши! — крещеше Мариан.

— Вечеря за Джейми! — викаше Роухън.

Сузана бе готова да се закълне, че чу Гъливер да цвили.

Братя Харкър клатеха глави. През годините бяха виждали какви ли не методи на тренировка, но за такова нещо не бяха и чували. Хумористично петостишие.