Катрин Каултър - Дивият барон

Нима негово превъзходителство в крайна сметка наистина се бе оженил за подобна на скъпата си майка дама? Да не би тя да отиваше на среща с някой любовник? Не, не още. Все още не бе родила Наследника. Не може да не знаеше това правило.

— А, Пулвър. Мариан спи дълбоко. Тоби чете. Аз излизам, както виждаш. Но ще се върна, както, сигурна съм, ще направи и баронът.

И излезе.

Кочияшът дръпна юздите пред очарователната къща на „Грейс стрийт“, само четири улици по-нататък от „Кавендиш Скуеър“. Очите на младата жена светнаха. Сведе поглед към парчето хартия в ръката си. Сградата очевидно не бе непозната на кочияша.

Нямаше представа какво щеше да открие. Роухън й бе оставил бележка върху тоалетката, за да я помоли да дойде на този адрес. Невъзможно бе да я очаква тук с някоя любовница, нали? Къщата беше очарователна. Но кой се нуждаеше от втора къща, ако не трябваше да държи любовница в нея? Въпреки това почука усмихнато на входната врата.

Отвори й сам той.

— Добър вечер, скъпа моя. Щастлив съм, че откри бележката ми и дойде дотук.

— Здравейте, милорд. Да не би да има някоя гола жена в спалнята? Или пък в салона, разположена прелъстително в някое канапенце? А защо не в кухнята, просната върху масата?

Баронът замълча разочаровано.

— Никъде нямаше нито една жена последния път, когато огледах. — Целуна я леко, после свали пелерината й и я хвърли върху облегалката на един стол в малкия вестибюл. — Ела, Сузана.

Хвана я за ръката и я поведе в уютния салон, осветен от безброй свещи. Доминиращата мебел в стаята бе голямо бюро, отрупано с книжа. Книжа бяха разпръснати и на пода около него.

На канапето нямаше гола жена.

Нямаше дори портрет на гола жена над камината от италиански мрамор. Тапетите бяха бледосини, а не вулгарно червени.

— Реших, че е по-добре да ти покажа, отколкото да ти кажа.

— Да ми покажеш какво? Какво да ми кажеш?

Баронът изглеждаше странно смутен.

— Всъщност — започна бавно той, — време е да ти кажа истината. — Филип ме мъмри отдавна, повтаря, че е време, но аз исках да изчакам, докато дойде подходящият момент.

Какво ставаше с безупречния й съпруг?

— Е, както знаеш, според мен истината обикновено е най-подходяща, поне в повечето случаи.

Маунтвейл си пое дълбоко въздух. Беше му трудно да продължи.

Сузана не каза нищо, само му се усмихна, очакващо. Най-сетне не издържа и рече:

— Знаеш ли, че си по-красив в този момент, отколкото бе само преди два часа по време на вечеря?

— Няма да улесниш задачата ми, нали, Сузана?

— Определено. Не бих искала да ме помислиш за някоя трудна и нежелаеща да сътрудничи съпруга. И така, съпруже мой, защо, по дяволите, ти е тази очарователна къщичка? Не виждам каква нужда имаш от втора къща само на четири пресечки от другия ти дом. И какво е това голямо бюро насред салона? Какви са тези книжа?

Той си пое отново дълбоко въздух.

— Надявам се, че няма да се разочароваш, Сузана, но истината е следната: аз не съм женкар. Нямам абсолютно никакви развратни наклонности. Не съм спал с всички лондончанки.

Е, това не го беше очаквала! Младата жена го гледаше, неспособна да проговори.

— Но човек с твоята репутация… — успя най-сетне да възвърне донякъде дар слово тя.

— Точно така — отвърна Роухън. — Това е моята репутация, не аз самият.

— Но защо? Защо са били нужни тези преструвки? Защо е трябвало да караш хората да те мислят за сатир, за женкар, за… за…

— Не се сещаш за други определения ли? Има още, но би могла спокойно да забравиш и тези, които вече изрече.

Баронът сведе глава, целуна я и взе ръката й.

— Много е просто — не исках да разочаровам родителите си. Те желаеха отчаяно да бъда като тях. И, можеш да ми вярваш, репутацията и на двамата е напълно истинска. Когато разбрах, че Джордж и Тиболт не възнамеряват да вървят по техните стъпки, просто нямах друг избор — оставах само аз. Но, нали разбираш — всъщност това не бях аз, не истинският аз.

— Но ти ме любиш така, сякаш си го правил много повече пъти, отколкото се полага за един мъж… о, Боже.

Тя се взря в него, натъжена от думите, излезли сами от устата й.

— Е, да, но това е по-различно. Тогава ти казах истината. Баща ми действително ме предаде в ръцете на една от своите любовници, щом навърших четиринайсет години. Приготвих се за борба и се постарах да се представя добре. Честно казано се забавлявах доста. Но никога не съм изпитвал силно желание да легна с всяка жена, която зърна. Единствено с теб. Всеки път, когато те погледна, ми се иска да те метна на рамо и да те отнеса в леглото си. Но само теб, Сузана, само теб.