Катрин Каултър - Дивият барон

Докато говореше, лорд Маунтвейл наблюдаваше съпругата си внимателно и за притеснения му поглед тя му се стори нещастна.

— О, по дяволите, съжалявам, ако съм те разочаровал. Съжалявам, ако си искала сатир. Извинявам се, ако си гледала на мен като на предизвикателство.

Младата жена се усмихна сияйно.

— О, не, Роухън, ти ме направи най-щастливата жена в Англия. Но, знаеш ли, някак си не съм изненадана. Ти просто никога не си се държал така, както се очаква от човек с твоята репутация. Обичам те, обичам те целия, без значение точно кой или какво си.

— Покажи й проклетите си рисунки, Роухън. А на сутринта, ако небето не се продъни пак да вали, я разведи из градините, които си проектирал.

Сузана се обърна. На прага стоеше закръглена и много красива жена. Тя се усмихна и се поклони.

— Аз съм Лили, икономката на негово превъзходителство. Поддържам чиста и спретната малката му къщичка.

В този момент баронесата вече бе решила, че нищо повече на този свят не може да я изненада.

— Здравей, Лили. Аз съм Сузана Карингтън.

— Да, много добре знам коя сте. Е, най-после изповяда всичките си липсващи грехове, Роухън. Той няма нито една грешна костица в тялото си, миледи. А сега, бихте ли желали чай?

Докато икономката носеше чая, младият мъж показа своите рисунки на любимата си.

— Това ще бъде градината на лорд Дакъри за дома му в Съмърсет. Както виждаш, няма да бъде терасовидна както нашата градина в Маунтвейл Хаус. Ще се простира на едно ниво и високи плетове ще преграждат отделните й части. Там ще има естествено езеро, планирам го по-големичко, с много водни лилии и тръстика, за да изглежда естествено. Лорд Дакъри е любител на розите, затова съм предвидил много беседки, заобиколени с рози — ето виж тук една, другата е десетина метра по-нататък, по-голяма, с прелестна пейчица и няколко стола. От нея човек ще може да се наслаждава на следобедното слънце. Освен това теренът е леко наклонен на запад. На всичкото отгоре през повечето летни и пролетни дни тук полъхва приятен ветрец. Какво ще кажеш?

Сузана го съзерцаваше невярващо.

— Посетил си имението на лорд Дакъри?

— Естествено. Започваме работа след две седмици.

Младата жена обви врата му с ръце. И го целуна.

— О, обичам те. Ти си създаден за мен, точно за мен. Искам и аз да участвам. Знаеш, че съм много добра с цветята, че те се развиват като подивели под моите грижи, защото, също като майка си, имам слабост към растенията. О, моля те, остави ме…

Баронът се разсмя, а след това я прегърна силно.

— Какво щеше да стане с мен, ако не те бях открил? — Целуна я по ухото, по гладката линия на челюстта, после — по устата. — Знаеш ли, че ти също си създадена за мен?

Лили се изкашля от прага.

— Мъж с вашата репутация, милорд, не би трябвало да показва чак толкова любов към съпругата си. Майка ви ще получи конвулсии.

— Майка ми, както добре знаеш, е направена от здрав материал. Пребледня само леко, когато разбра, че има внучка.

Икономката се засмя.

— В такъв случай ви оставям. Добре дошла, Сузана. Наслаждавайте се на съпруга си. Той е действително прекрасен човек. Добрият Господ знае, че такива като него не са много.

Щом тя излезе, младата жена завря лице във врата на любимия си и прошепна:

— Откога познаваш Лили?

— Хмм, чакай да видя. От около седем години, струва ми се. Беше ми любовница, а след това просто свикнахме един с друг. Тя е много добра приятелка и ми помага да поддържам репутацията си на сатир.

— Роухън, ще кажеш ли някога на Шарлот, че не си женкар?

— Мислил съм по този въпрос и реших, че е по-добре да не го правя. Защо да я правя нещастна? И без това я споходиха предостатъчно беди покрай другите й двама сина? Няма да имаш нищо против, нали, Сузана?

Младата жена въздъхна дълбоко.

— Ще поддържам тази измислица. В крайна сметка Шарлот може би ще започне да се възхищава на твърдостта ми, тъй като ще се убеди, че очевидно си щастлив с мен. Знаеш добре обаче, че тя ще те утешава задето нямаш десетина любовници. Ще трябва да не се смееш, Роухън.

— Никога — отвърна лорд Маунтвейл. — Така, а сега нека ти покажа къде се намират ирисите, кентърбърийските камбанки и традесканциите? А, би ли искала ибериси? Те са прекрасни цветя…

— Точно на тях се възхищавах, когато ти се появи за първи път в Мълбъри Хаус? О, Боже, Роухън, ще бъде толкова забавно? Надявам се, че моите ибериси все още цъфтят.

— Най-вероятно не цъфтят. Те имат нужда от много грижи. Ако искаш, може лично да надзираваш засаждането им. Как мислиш, нашите деца на нас ли ще приличат или на моите родители?