Катрин Каултър - Дивият барон

— Ще те удуша, Сузана — провикна се след нея баронът. — Прерисувала я е. Трябваше да се досетя. — Миг след това додаде, вече на Филип. — Тя е превъзходна художничка.

— Оженил си се за много умна дама, Роухън — рече виконтът и подаде чаша бренди на приятеля си. — Питам се кога ще й кажеш истината?

— Когато дойде подходящият момент. Човек с моята репутация никога не насилва нещата. Това съм научил добре по време на разюзданите си години на тази земя.

Лорд Деренкорт се смееше, когато младата жена влетя задъхана в стаята.

— Ето я! Вижте какво съм направила. Исках да бъда сигурна, че пропорциите са възможно най-близки до оригинала, затова я направих толкова малка, нали разбирате.

И тя напасна безупречно двете половини, като ги приглади, за да не се огъват.

— Вижте — рече тя, като отстъпи назад. — Това е Шотландия, тук спор няма. Ето един град на име Дънкелд… „Д“-то е от едната страна на картата, така че не може да се разбере кой е той без другата й част. И вижте тази миниатюрна рисунка на шпиц на църква. Едната му половина е в едната част на картата, а другата — в другата половина. Отново онзи, който не притежава цялата карта, не би могъл да разбере, че става дума за църква. Мислите ли, че съкровището или каквото и да е там, се намира в църквата?

— Напълно е вероятно — отговори Филип.

В това време приятелят му започна да чете написаното в крехката платнена книга.

— Това трябва да е някое войнстващо поучение как да се сдобием с власт и безсмъртие — нищо конкретно, просто общи приказки и твърдения, че доброто става все по-рядко сред човешкия род, а злото цъфти и процъфтява и се превръща в напълно реална опасност. Говори се за „Дяволския съд“, а тук се загатва за нещо като „Чист пламък“, каквото и да имат предвид. А, ето ни на темата. „Чистият пламък“ намеква за Хилдебранд. Тук за него се споменава като за главен поддякон, за управител на папските владения по време управлението на много папи, онзи, който пазел кораба от крадците и алчните хора. — Роухън потъна в мълчание, докато четеше написаното по-нататък. А след това продължи да говори: — Хилдебранд очевидно е бил здравомислещият стълб през онзи хаотичен период на непрекъснато сменящи се папи, невидимата власт зад трона. Именно той настоял пред папа Лъв IX да приеме Макбет Шотландски — човек на честта, човек с много достойнства, на когото можело да се вярва. Летописецът казва, че опасността била много близко и Хилдебранд не вярвал, че ще успее да опази съда. Страхувал се за живота на папата. Страхувал се за съдбата на човешкия род, ако съдът попаднел в ръцете на злонамерени хора. Затова го поставил в мощехранителница и го поверил на Макбет, като го заклел да го съхранява така, че „да не може да бъде нито унищожен, нито освободен“. — Баронът вдигна поглед. — Последните думи, „да не може да бъде нито унищожен, нито освободен“, са подчертани. — Поклати глава. — Всичко това е много странно. Човек остава с впечатлението, че се говори за нещо живо.

— Какво е мощехранителница? — попита Сузана.

Искаше й се да може да чете на латински. Без да отделя очи от картата, Филип рече:

— Мощехранителница е малък сандък или кутия, в която се съхраняват реликви, мощи. Обикновено ги пренасят от място на място, за да впечатляват с тях вярващите.

Маунтвейл разгърна последната от разпадащите се страници.

— Гледайте, това е рисунка на мощехранителница, вероятно същата, която папа Лъв IX е дал на Макбет.

Линиите бяха недодялани и лакътушни, но очертанията несъмнено бяха на сандък. Невъзможно бе да се определи дали бе от дърво, сребро или злато. Той бе четвъртит и стените му се разширяваха надолу, подобно на покрив. На горната страна на кутията, напречно на капака, имаше дълъг прът, с малки овално дръжки от двата края.

— Тази мощеница трябва да съдържа „дяволския съд“ — обади се виконтът. — Очевидно Макбет се е погрижил да я скрие в тази катедрала в Дънкелд. Онези последни думи — „да не може да бъде нито унищожен, нито освободен“ — звучат доста апокрифно.

— Звучат много лошо — каза Сузана и потръпна. — Чудя се какво е уплашило толкова много папата и този Хилдебранд, та да поверят „дяволския съд“ на Макбет? Предполагам, че някой е открил съществуването му. Може би, подобно на Тиболт, въпросната личност е вярвала, че посредством него ще има власт над целия свят.

Роухън кимна.

— Да, напълно е вероятно. Тиболт каза, че ще управлява всичко, което пожелае. Че ще притежава върховна власт. Че ще бъде бог.