Катрин Каултър - Дивият барон

— Наистина нямам представа какво да правя — рече на тъмния таван той. — Само мисля и мисля. Боже мой, Сузана, ами ако убиецът на епископа е Тиболт?

Тя го целуна по рамото.

— Нямаме доказателства за това. Изглежда по-вероятно брат ти да е човекът, отвлякъл вниманието на Роланд. В крайна сметка той е бил с въпросния пръстен. Аз обаче имам идея.

Целуна го отново по рамото, като в същото време поглаждаше с длан гърдите му в посока надолу. Когато пръстите й стигнаха до корема, мускулите му се свиха, а дишането му от бавно и спокойно стана учестено и неравномерно.

Младата жена продължи да движи надолу ръка, докато достигна слабините му.

Роухън подскочи и едва не падна от леглото. Всички грижи от деня бяха пометени от страст, толкова силна, че го караше да трепери. Пръстите й обхванаха члена му.

— Сузана, знаеш ли какво правиш?

— Не съм сигурна, но мисля, че ще ми кажеш, ако правя нещо не както трябва, нали?

— О, да. Действията ти са напълно приемливи.

Думите му бяха последвани от пъшкане.

Тя го целуна по устата и рече, когато съпругът й разтвори устни.

— Твърде дълго отвличаха вниманието ни. Възникнаха прекалено въпроси, случиха се прекалено много лоши неща. Каза ми, че ще споделяме всичко, Роухън. Сега имам нужда от друг вид споделяне. Желая те.

Не бяха се любили от няколко дена. Баронът не бе забравил и за момент, че тя му е съпруга, но бе държал устните, ръцете и всички останали свои части по-далеч от нея; злощастните събития бяха затормозили достатъчно съзнанието им. Но тя имаше право. Крайно време беше да се слеят отново, както през тяхната първа нощ, както и през онази невероятна нощ в хана.

Обърна се бавно на една страна, за да я погледне. Слава Богу, тя не го пусна.

Започна да я целува. Дланите му се плъзнаха по гърдите й, по корема, обхванаха хълбоците й.

— Проклета нощница — промълви, без да се отделя от устата й, после я вдигна, за да издърпа дрехата през главата й.

За нещастие Сузана го пусна, за да му помогне да се освободи на свой ред от бельото.

Лорд Маунтвейл се отпусна назад по гръб, като я повлече със себе си.

— Така дори стана по-добре. Вече щях да се намирам в плачевно състояние, ако бе продължила да ме държиш така. Някой път може би ще пуснеш в употреба и устата си, Сузана.

Тя го погледна изненадано и премигна. Беше тъмно, така че виждаше само контурите на лицето му.

— Искаш да те целувам там?

— О, да, и нещо повече.

Младата жена замълча. Никога не си бе представяла подобно нещо. Мислеше, че поставянето на ръката там бе повече от дръзко, нещо, което една дама не би трябвало да прави. Усещането обаче й бе доставило голямо удоволствие, топлината и твърдостта му й бяха много приятни.

Той я дръпна напълно върху себе си.

— Целуни ме.

Когато устите им се сляха, обхвана с разперени пръсти хълбоците й и започна да масажира меката й плът. Не след дълго разтвори бедрата й. Пръстите му докоснаха чувствителната й плът помежду и Сузана се отдръпна назад, като го изгледа смаяно.

— Не ти ли хареса?

— О, хареса ми, но съм изненадана.

В този момент напъха целия си пръст в нея и тя хлъцна.

— Роухън, сега ме галиш така, както прави и през първата ни нощ заедно, и през нощта в страноприемницата, и през другите ни нощи, но съм забравила усещането. Мина толкова време. Цели три дни.

И тя се размърда. Баронът стисна клепачи. Нямаше да издържи още дълго.

Когато проникна в нея, когато краката й се обвиха около хълбоците му, а дланите обхванаха лицето й с нежност, той прошепна, без да се отделя от устните й:

— Да си направим ли бебе, Сузана?

Тя започна да се движи и промълви във врата му:

— Не ме интересува, не ме интересува. Искам теб, само теб. Роухън…

Той попи удоволствието й в себе си. И на свой ред достигна върха.

Тримата седяха в трапезарията на следващата сутрин. Разговорът не вървеше дотогава, когато Роухън изтърва парченце хрупкав бекон и рече:

— Ами ако половината от картата е все още в дома на епископа? Дори в кабинета му? Ако убиецът не е успял да я намери? Не е имал чак толкова време. Ако се съди по начина, по който е убил Раундтрий, трябва да е бил вбесен; нищо чудно причината за яростта му да е отказът на епископа да разкрие истината.

Сузана постави салфетката си на масата и се изправи.

— Точно това си мислех и аз. Епископът трябва да е скрил някъде другата половина на картата. Да отидем да видим.

— Никога не съм срещал жена като нея — обърна се Филип към приятеля си.