Катрин Каултър - Измамата

Еванджелин се приближи до фенера и коленичи.

— След няколко минути ще ти се удаде възможност да го приложиш на практика.

Вдигна глава.

— А какво да правя, ако някой носи съобщение, което не е автентично?

— Ако си сигурна в това, няма да правиш нищо. Просто ще насочиш човека към този адрес в Лондон. — Подаде й малка визитка. — Не смятам, че някой би могъл да проникне в нашата мрежа, но понякога се случват и такива неща. Опитваме се да предвидим всичко. Надявам се, че ще се стараеш. Ако направиш грешка, било то нарочна или случайна, можеш да бъдеш сигурна, че ще ти е последната.

Погледна визитката.

— Значи всеки, когото изпратя на този адрес, ще бъде убит.

— Естествено. А ето и моята визитка, с която ще насочваш хората, за които си сигурна.

— Къде е писмото на баща ми? Ошар ми обеща, че ще ми го изпрати.

— Ще получиш писмото си, когато пристигне лодката със следващите инструкции. Оставаш в Челси! Ако настъпят някакви промени, ще ти известя. Херцогът опита ли се вече да те вкара в леглото си?

— Не. Мисля, че изобщо не му пука за мен. Всъщност преди малко замина за Лондон.

— Няма значение. А снощи се представи великолепно. Впечатлен съм.

— Нямах никакъв избор. И херцогът, и лорд Петигрю ви считат за свой приятел, за човек, на когото могат да имат доверие.

— Така е. Много години се трудих упорито, за да спечеля доверието им. А младата дама, която ти представи, бе перфектна.

— Тук вече грешите. Аз не съм добра актриса. Ако херцогът не беше заминал от Челси, вероятно вече щеше да подозира, че нещо не е наред. Всъщност, макар че съм тук само от два дена, вече има човек, който ме подозира. Госпожа Нийдъл е една безобидна старица, но май се досеща, че нещо около мен не е наред. А кой ще бъде следващият, който ще се усети? Ако наистина съм толкова прозрачна, явно вие и Ошар няма да имате особена полза от мен.

— Коя е тази старица?

Еванджелин поклати нетърпеливо глава.

— Няма значение. Тя като че ли вижда през мен. Може да се намери и някой друг с нейните способности.

— Надявам се, че както заради себе си, така и заради скъпия си баща, ще усвоиш бързо занаята. Жените имат вроден талант за измама. Те само с това се занимават. Сигурен съм, че ти не си по-различна.

— Мнението ви за моя пол не е много благосклонно.

— Напротив, боготворя пола ти. Всички мъже ви обожават, когато стане въпрос за задоволяване на нуждите им. Но на нито една жена не може да се има доверие.

— Тогава защо искахте да се ожените за едно седемнадесет годишно момиче?

— Точно по тази причина. Заради младостта. Тогава все още не беше успяла да доведеш до съвършенство женските си умения. Щях да те науча на всичко и да те моделирам по мой вкус. — Извади часовника от джобчето на жилетката си. — Време е. Гледай внимателно какво правя.

Извади една носна кърпичка, покри фенера и го изнесе до входа на пещерата. В далечината се мярна кратко проблясване. След секунда — още едно.

Еджъртън смъкна кърпичката от фенера и го вдигна високо.

— Винаги ще получаваш двоен сигнал. Трябва да отвърнеш с постоянна светлина, достатъчно продължителна, за да могат мъжете да се ориентират. Ще навлязат в заливчето и ще акостират на дока. Там ще ги посрещнеш.

След тези думи той отново свали фенера, покри го с кърпичката и го остави в пещерата.

— При прилив пещерата се наводнява.

— Хората са предупредени. Те никога няма да се приближат, ако ти самата не им подадеш сигнала. — Вдигна ръка. — Слушай!

Долови тихия ритмичен звук на весла.

— Отивай. И не забравяй, скъпи мой Орел, че си една от нас. Ще поздравиш мъжете и ще ми донесеш пакета с инструкциите. Тази вечер ще ги разшифроваме заедно.

Еванджелин кимна и забърза по дългия док. Малкият платноход на Едмънд се полюшваше леко на котвата си. Малко по-нататък се мержелееше една по-голяма, корабна лодка. Двама мъже, загърнати в черни палта, се насочиха към нея. Единият от тях пристъпи напред и заговори на перфектен английски:

— Всичко върви добре. Вие трябва да сте Орела.

Еванджелин само кимна. Не смееше да си отвори устата. Човекът я изгледа.

— Бях уведомен, че свръзката ни ще бъде жена, но не очаквах, че е толкова млада и красива.

Прииска й се да се изплюе върху ботушите му. Когато заговори, гласът й бе хладен и режещ като нощта.

— Дайте ми инструкциите си.

Остави мъжете да я чакат на дока и се насочи към пещерата. Там отвори пакета и извади документите. Имаше два плика — в единия беше писмото от баща й. Другият съдържаше документи и съобщение с шифъра на Ошар. Ръцете й трепереха. Мисълта й се луташе трескаво. Непрекъснато объркваше буквите.