Катрин Каултър - Измамата

Не искаше да влиза в страховитата тъмна пещера. Приближи се до една скала близо до входа, седна и зачака. Може би Еджъртън нямаше да дойде. Може вече да е разкрит и баща й да е спасен. Напразни надежди. Знаеше, че не е добра актриса, но тази вечер с Джон Еджъртън се налагаше да бъде точно такава. Той трябваше да види в нея единствено покорство.

А утре ще изпрати съобщение до херцога. Той ще се върне и ще й помогне.

Усети, че огромният товар на вината се вдига от раменете й.

Застудяваше. Потрепера. Къде ли е Еджъртън? Да не би да не е разбрала правилно инструкциите му, да не би…

— Добър вечер, Еванджелин. За разлика от повечето жени, ти си точна. Това ме радва и успокоява.

Извърна се рязко. Едва не падна от скалата. Силуетът се очертаваше под лунната светлина на входа на пещерата. Откога ли я чакаше там и я наблюдаваше?

Изправи се бавно и се обгърна плътно с пелерината.

— Установила съм, че много по-често мъжете, а не жените са неточни. Може би се дължи на желанието им да се появят триумфално в стаята, когато всички останали вече са се събрали.

— Ти си много млада, нямаш достатъчно опит и следователно мненията ти не са от особено значение. Ако беше закъсняла, може би щях да заподозра искреността на намеренията ти. Снощи нямах възможност да ти кажа колко се радвам, че отново те виждам. Бих предпочел, естествено, тази среща да бе при други обстоятелства, но уви, не било писано. Май се отклонявам от важното. Следващия път си носи фенер. А сега ела.

Влязоха. Той сложи своя фенер на пода и приклекна да го запали. После се изправи до нея.

— След двадесет минути ще дадеш сигнал с фенера. — Спря и се загледа лицето й. — Ти се страхуваш. Това не е чак толкова лошо. Страхът ще ти помогне да не допускаш грешки, които биха могли да се окажат фатални за баща ти.

Замълча.

— А сега ме слушай. На дока ще трябва да се срещнеш с няколко мъже. Аз ще чакам тук, за да се уверя, че всичко върви добре. Нямаме много време. Колебаеш се? Това е една много голяма стъпка за теб. Тази вечер ти ще извършиш държавна измяна срещу Англия. После жребият вече ще бъде хвърлен. За теб няма да има връщане назад.

Ако имаше пистолет, щеше да го застреля на място, без да се поколебае нито за миг. Без никакви угризения.

— Вие сте глупак, сър Джон. Смятате, че това е някаква игра, в която ме превъзхождате. Не се самозалъгвайте! Нещастен старец! Ошар държи баща ми. Знаете отлично, че нямам никакъв избор. А останалото са само декори за една безвкусна мелодрама. Давайте по същество!

Помисли си, че ще я удари. И наистина той вдигна ръка, но после бавно, много бавно я спусна.

— Предизвикваш ме, Еванджелин. Вероятно смяташ, че все още си спомням момичето, което някога желаех и което твоят жалък баща ми отказа?

— Не баща ми, аз ви отказах.

Еджъртън се усмихна. В сумрака на пещерата усмивката му беше зловеща.

— Но сега си под моята власт, Еванджелин! Не го забравяй! Намирам перченето ти за доста забавно. Дори ми се ще да продължим в същия дух, обаче не тази вечер. Сега имаме да свършим по-важни неща и трябва да побързаме.

— Вие сте англичанин. Защо предавате родината си?

Сви рамене и се втренчи намръщено в пламъка на фенера. После вдигна очи към нея.

— Всеки от нас прави своя избор, Еванджелин. Аз избрах да подпомогна един велик мъж да осъществи голямата си цел. Тази цел ще очертае далечното бъдеще и аз ще бъда част от него. Но стига толкова. Не очаквам от теб да ме разбереш. Няма смисъл да се опитваш да спориш с мен. Времето ни изтича. Това, с което сме се заели тази вечер, е изключително сериозно. Твоите задължения няма да те изложат на никаква опасност. Основната ти функция ще бъде да служиш като пропускателен пункт. Никой не ще бъде препращан при мен, докато ти не удостовериш, че е онзи, за когото се представя.

Извади от джоба на наметалото си сгънат лист хартия и й го подаде.

— Всички съобщения, които ще получаваш, ще бъдат написани с този шифър. Знаем го само ти, аз и Ошар. Ще се срещаш с човека, за когото си получила инструкции и ще преглеждаш внимателно документите му. Няма да даваш разрешително на никого, докато не се увериш, че те са автентични. После ще напишеш инициалите си в долния край на всяка страница, с което ще удостовериш, че потвърждаваш съобщението. Това се прави с цел да предпази и мен, и Ошар. А двамата с теб ще разполагаме с още едно средство за защита. Никой няма да знае истинските ни имена. Ще бъдеш известна като Орела — „L’Aigle“, а аз, като Риса — „Le Loupcervier“. Разучи шифъра. Ти си умна, ще се справиш.