Ангел Каралийчев - Тримата братя и златната ябълка

Тогава от всичките краища на града се втурнаха жени с кобилици и медници, с бакърени гюмчета и кратунки. Всичките тичаха презглава към чешмата и викаха:

— Вода! Вода!

И почнаха да пълнят съдините от чучура, гребяха от пълните корита, плискаха си лицата и очите им горяха от радост.

Дотърчаха й малки деца. Те посрещаха майките си, изправяха се на пръсти, протягаха ръчички, хващаха медниците, навеждаха ги надолу и жадно смучеха. С умиление ги гледаха майките им.

Като видя каква буйна веселба е залюляла целия град, Юнакът се усмихна и се прибра под сянката на орловото дърво. Съблече горната си дреха, постла я до дънера и полегна — да си отдъхне от лютия бой. Сложи ръце под главата си и се загледа към листата, които весело трепкаха, сякаш му ръкопляскаха като зелени ръчички. Погледът му се замрежи. Сънят затвори клепките му.

По едно време го стресна писък на уплашени пилета.

Ламският победител скочи, погледна нагоре към гняздото и видя една змия като копраля — пълзи и съска с отворена уста, наближава гняздото.

— Само змии и лами ли ще срещам на тоя Долна земя? — си рече Юнакът и подскочи. Хвана се за най-долния клон и чевръсто почна да се подема. До двата чуковати клона той стигна тъкмо когато змията се беше надвесила над гняздото. С немощни крилца пърполяха орлетата и жално-милно пискаха.

Юнакът безшумно измъкна меча си и без да замахва, чукна лекичко змията с острието през кръста и я разсече на две. Двете змийски половини се свлякоха между клоните.

Тъкмо в този миг тъмен облак засенчи целия площад. То не беше тъмен облак, а една орлица със сребристи великански крила. Тя отдалече беше съзряла човека, наведен над гняздото, и налетя стремглаво — да му изкълве очите.

— Стой, мамо — запищяха и се раздвижиха орленцата. — Какво мислиш да правиш? Този човек ни отърва от змията, а ти искаш да го погубиш!

Орлицата изви главата си, погледна с едно око към земята, видя двете змийски половини и разбра всичко. Кацна на земята и отпусна крилата си успокоена. И Юнакът слезна от дървото. Тогава орлицата му проговори с човешки глас:

— Спасителю на малките ми рожби, ти ми направи голяма добрина. Откак съм почнала да мътя — орлета не съм отглеждала, защото всяка година змията ме издебваше и изяждаше рожбите ми, преди да са им пораснали крилата. Кажи ми с какво мога да ти се отплатя?

Юнакът отговори:

— Аз отплата не искам, но ако можеш, изнеси ме на Горна земя, защото овенът, дето ме смъкна тука—тръгна по полето и се загуби от очите ми.

— Ще те изнеса, когато поискаш! — рече орлицата. — Всичко ще направя за тебе, защото си юнак.

И като изви глава, тя отскубна с клюн едно перо от опашката си и му го подаде:

— Вземи туй перо и го накичи на калпака си. Когато ти потрябвам — подхвърли го нагоре и кажи: „Да ми дойде орлицата!“. Перото ще литне като стрела и ще ме намери, където и да съм!

Победителят пое перото и го закичи на калпака си.

В тронната зала на двореца негово величество седеше на трона си, полузатворил очи, отпуснал ръцете си надолу, изпружил краката си напред. Отметнала короната му настрана, Вейхайвей го пощеше с усърдие.

— Ох, таткооо — рече тя, — нали не си се къпал, откак ламтурникът запуши чешмата, главата ти се е превърнала на кошара за мисикоми.

— Какво е туй мисикоми? — попита величеството.

— Не знаеш ли? Ей, че си бил прост! Мисикомите са ония малки животинки, които се развъждат в косата и те карат да се чешеш.

Влезе маршалът на двореца, изкашля се в шепата си и съобщи:

— Дошъл е придворният художник Блюдолиз! Негово величество кимна с глава:

— Да влезе!

— Слушам, ваше величество! — с висок глас извика маршалът, обърна се и изскочи навън.

След малко той се върна и въведе художника Блюдолиз в тронната зала.

Художникът мъкнеше една голяма картина с позлатено кръжило. С мъка я отнесе до трона и я изправи срещу царя и княгинята.

Като видяха какво е нарисувал придворният художник, царят и Вейхайвей зяпнаха от учудване.

— Ааааа! — извика царят.

— Ооооо! — обади се княгинята.

На картината досетливият, художник беше нарисувал самия цар с гол меч в десницата. Надменен и велик. Десният му крак е стъпил върху туловището на Ламята, а три отсечени ламски глави показваха на какво е способен цар Патаран.

Царят поклати глава и рече: — Прекалил си го, драги. Победител на Ламята не съм аз.

— Все едно, ваше величество — лукаво се усмихна Блюдолиз, — ако оня не беше яубил, вие щяхте да я насечете на парчета. Всички знаят, че по-безстрашен цар не се е раждал на земята.