Ангел Каралийчев - Тримата братя и златната ябълка

— Не бой се, сладушке, тя е добра Ламя! Нищо няма да ти направи, защото си дъщеря на мое величество!

Но в този миг изневиделица се появи Най-малкият брат, дигна ръка и викна:

— Стой, къде блъскаш дъщеря си?

Царят се дръпна назад, а Педя човек подаде брадата си от колесницата:

— Да се махаш, чужденецо, или ще те обадя на Ламята! Преди да те налапа, аз ще ти избалакам очите! — закани се малкото човече и брадата му гневно заподскача.

Най-малкият брат, без да каже нищо, пристъпи напред, хвана ламския лакей за брадата, завъртя го няколко пъти във въздуха над главата си и го запокити с голяма сила към гората, където димяха комините на робските работилници.

— Иди ме обади на Ламята! — викна гръмогласно Юнакът. Сетне се обърна към царя, който зяпаше, поразен от дързостта на чужденеца:

— А ти прибери дъщеря си в двореца! Веднага!

Царят хвана Вейхайвей за ръката, дръпна я силно и двамата търтиха да бягат, без да се обръщат назад.

Най-малкият брат изкара меча си и бързо закрачи към чешмата. Спря до камъка, където стъпват конниците, за да се качат на конете си, Замахна и го удари. Изскочиха искри. Мечът разсече камъка на две.

Юнакът погледна острието на своето оръжие. — от удара не се виждаше никаква следа.

Обърна се към вековното дърво, направи няколко крачки, повторно дигна меча си и го насочи срещу дънера на дървото, но изведнъж Долови гласовете на орлетата в гняздото, за миг задържа ръката си й наместо да стовари меча върху дънера, удари най-големия страничен клон.

Хлонът изпращя и се строноляса на земята.

Но ето че откъм Ламската гора се зачу шумотевица и грохот, сякаш наближаваше градоносен облак.

Светнаха шест прожектора — очите на Ламята.

Орлетата, уплашени, се скриха в гняздото и там притихнаха.

Цялата земя затътна. Къщите край площада се раздвижиха и търтиха да бягат като живи. Комините им се заклатиха.

Най-малкият брат дигна ръка над челото си, погледна към далечината и рече:

— Ламята иде! Моят час удари!

Само след един миг Ламята прелетя над дървото с гръм и трясък. Всичките клони се огънаха и приведоха, сякаш ги беше налегнала страшна стихия. Крилатата страхотия описа три колела — над дървото и кацна насред площада.

И трите й глави трепереха от ярост. От ноздрите й излизаха пламъци. Опашката й се дигаше и отпускаше неспокойно. Ноктите на краката й стръвно деряха земята, къртеха камъните на площада.

А Юнакът, застанал прав, леко разкрачен, неподвижен, сякаш беше вкаменен, я гледаше неустрашимо. Десницата му стискаше Дръжката на меча, чието острие потреперваше леко, отпуснато надолу.

Наоколо нямаше жива душа. Само едно от орлетата подаде главичка от гняздото и се ококори. То искаше да бъде свидетел на историческия бой.

Троеглавата Ламя извика на три гласа:

— Ти ли си оня, дето ми прониза езика със стрела? Юнакът кимна с глава:

— Аз съм!

— А сега ще получиш, каквото заслужаваш! — с голяма омраза го погледна Ламята и тръгна бавно и застрашително към него.

Кривите й нокти се размърдаха, готови да го разкъсат. Разперените и крила се заклатиха. И колкото повече наближаваше, толкова по-широко се разтваряха челюстите на първата й глава. Показаха се дълги заострени зъби.

Щом усети ламския палещ дъх, Юнакът светкавично отскочи настрана, издигна меча си и със страшна сила го стовари върху източената шия на чудовището.

Едната ламска глава се търкулна отсечена, удари се върху каменните корита на чешмата, отскочи нагоре като футболна топка, и падна в най-крайното корито.

Ламята, притръпнала от болка, нададе страховит рев на два гласа. Цялата земя се раздруса.

Без да се мае, тя разтвори челюстите на втората си глава, грозно зашумя с крилата си, политна слепешката напред, но Юнакът повторно отскочи настрана и мечът му блесна още един път като светкавица.

И втората отсечена глава на Ламята се бухна в коритото до първата.

Тежко ранената страхотия се завъртя бясно около себе си и ревна само с един глас:

— Олелеее!.

Но преди да раздвои челюстите на третата си глава, Юнакът налетя върху нея. За трети път светна мечът му.

— Их!

И последната, ламска глава отхвръкна към коритото.

Победителят избърса с длан челото си, отиде на чешмата, скъса червения печат, хвана желязната запушалка, разклати я, напъна се и я изтегли. Силна водна струя-бликна от чучура. Водата забълбука в коритата. Юнакът подложи под чучура меча си, изми го хубаво и пак го прибра в ножницата.