Ангел Каралийчев - Тримата братя и златната ябълка

Ох се наведе, хвана за ръка смъртно изплашената Златушка и я повлече по стълбището.

Отмъкна я в една широка задимена стая с катранясали от сажди греди. Насред стаята клокочеше подкладен казан. Под казана пращяха главни от вековни дървета.

В къта имаше миндер, постлан с червеникави мечи кожи. На мин-дера някой беше захвърлил една тамбуричка с три жички. Железен светилник с три лоени свещи осветяваше стаята на Ох.

Великанът се обърна към пребледнялата си гостенка:

— Имала си късмет — рече той. — Нощес майка ми се върна с окървавена уста. Някой е пронизал езика й със стрела. Затуй не може сега да те изяде. Седни там! — посочи й миндера и я блъсна.

Златушка покорно седна, сви се и започна да наблюдава великана.

Клепките й затрепкаха катр крилца на пеперудка, която се върти край пламък.

Ох отвори един долап, извади кръгла старовремска софра и я намести до казана. Посегна и взе от полицата две пръстени паници — едната голяма като корито, друга, та — бебешка, и ги сложи на софрата. Бръкна в лъжичника й извади две лъжици. Едната като копаня, а другата колкото детска шепичка. Малката лъжичка сложи до малката паничка, а с голямата бръкна в казана, загреба цял бут от крокодил и го сипа в голямата паница. В паничето задели едно малко парче месо, колкото пилешко дробче. Грубо блъсна паничето пред Златушка и изръмжа:

— Яж!

Златушка поклати глава с отвращение:

— Не ми е гладно.

Великанът се намръщи и скръцна със зъби:

— Или ще ядеш, или ще те хвърля жива в казана!

Седна на пода разкрачен, гърбом към гостенката. Софрата остана между краката му. Замляска лакомо и неприлично.

Златушка не снемаше от него очи, втрещена и пребледняла. Без да я забележи домакинът, тя бръкна в пазвата си, извади котенцето. Котенцето, което беше изгладняло много, сложи предните си лапички върху златушкината паничка и захапа месото. Измъкна го и се мушна с него под миндера.

Ох се обърна към Златушка задавен. В лакомията си той беше налапал целия крокодилски бут, който преседна на гърлото му.

— По-по-по-тупай ме по гърба! — едвам проговори великанът и изблещи очи.

Златушка се залови да го тумка с два юмрука. Великанът преглътна с мъка и я спря:

— Стига! Мина ми. Моят гръб не е барабан. Голямко парче налапах, затуй се задавих. А ти, както виждам, си изяла крокодилското месо. Утре ще ти дам ухо от мечка стръвница.

Остави лъжицата и посегна към тамбурата. Взе я, сложи я на коленете си и започна да дрънка:

Сетне се обърна към Златушка: —

— Знаеш ли да пееш? Златушка отговори тихо:

— Знам.

— Изпей ми една песен! — заповяда великанът. — Ако ме преспиш — утре ще кажа на Ламята да не те яде. Ще живееш при мене и ще подклаждаш казана, когато ме няма тук.

Подаде й тамбурата. Златушка я пое, едвам докосна с пръсти жичките й, въздъхна и запя с ярешки глас:

Ох се прозя, изтегна се на миндера и проговори лениво:

— Пееш, сякаш котенце мърка…

Протегна ръцете си, намести ги под главата си, заспа. Захвана да хърка.

Златушка се наведе и заразглежда: рунтавите му вежди, които приличаха на къдели, страшните му зъби, които бяха глигански, големия ключ на шията му. Посегна към ключа, но тъкмо в туй време някой блъсна вратата.

В стаята се вмъкна Ламята. От пламъка на очите й всичко наоколо грейна.

Чудовището подозрително впи поглед първо в спящия великан, сетне в момичето. Златушка се сви като врабче, над което се е надвесил котарак. Не можа да издържи погледа на Ламята, която пристъпи към нея. Горката Златушка побягна с писък към крайния кът на стаята и се навря под миндера.

Тогава изпод миндера изскочи котенцето на Златушка — цялото настръхнало. Хвърли се срещу Ламята, изправено на задните си крачка, с нокти, готови да се забият в езика й.

Ламята изненадана се спря и наместо да върви напред — заднешком се повлече към вратата. Котенцето, я гони до прага.

Подир малко Златушка си подаде главата, погледна към вратата и като се увери, че страхотията не е вече в стаята, измъкна се и се изправи.

— Трябва да бягам по-скоро — зашепнаха устните й, — защото Ламята ще ме изяде. Този ключ, дето го носи на шията си Ох, дали не отключва пътната врата?