Бренда Джойс - Обещанието на розата

— Лейди Ферарс, ако очакваш дете, не бива да пътуваш.

— Значи съм сбъркала — изрече дрезгаво тя. Но се усмихваше триумфално.

Джефри се беше вцепенил. Адел очакваше дете. От него ли? Изведнъж Адел се олюля.

— Лошо ми е — прошепна тя.

Той я улови, преди да е припаднала. Тя се облегна на него. След това се хвърли в обятията му и се усмихна.

— Най-сетне — изрече тя с пресипнал глас, без да се опитва да прикрива възторга си.

За миг погледът му се прехвърли от изкусителната й уста върху натежалата й гръд. Мантията й се беше разтворила и тъй като не носеше нищо под фината си копринена туника, големите щръкнали зърна на гърдите й се виждаха ясно, както и цялата й съблазнителна фигура. Джефри не забеляза никакъв признак на бременност.

— Очакваш ли дете? — Той я дръпна рязко от себе си.

Тя се сгуши в прегръдките му.

— Трябва да бъдем заедно!

Джефри стисна китките й и я накара да го пусне.

— Не, Адел, всичко между нас е свършено.

Тя си пое дъх. След това се замята неистово.

— Ще те убия!

Джефри я притисна към стената. Адел се съпротивляваше отчаяно, съскаше и плюеше като побесняла котка. Накрая я усмири, но без никакво удоволствие, защото тя беше доловила, че мъжествеността му е нараснала и се засмя въодушевено.

— Трябвам ти, скъпи, не отричай!

Джефри не искаше да постъпва жестоко с нея, но тя му се подигра, когато му заговори за дете. Нямаше да й позволи да го разиграва повече.

— Искам само женско тяло, Адел. Не е задължително то да е твоето.

Тя се задави от гняв.

— А на мен ми липсваше само големият ти… кучи сине — извика Адел.

Джефри беше твърде обезпокоен, за да се разсмее.

— Ама и ти, Адел, винаги се държиш и говориш като истинска дама.

Тя замря. Дишаше тежко. Накрая обви ръцете си около врата му, изстена и притисна потръпващото си тяло към неговото.

— Не, Джеф, знаеш, че това не е вярно. Разбира се, че ми липсвайте — изрече прегракнало тя. — Кълна ти се, ти си единственият мъж за мен.

— Съмнявам се — изрече той мрачно и се изтръгна от нея. Нямаше никакво желание някой да ги завари така, сами и прегърнати. Последиците щяха да бъдат ужасни. Особено сега, ако шпионите му не бъркаха.

Адел се приближи до него. Приличаше на горделива и решителна тигрица. Един от дългите й остри нокти одраска леко кожата му.

— Никой друг не го бива така като тебе.

— Между нас всичко е свършено, Адел, свършено е.

Тя изсъска от неудоволствие. Той улови ръката й, преди върхът на ноктите й да се впие в бузата му.

— Има ли някоя друга? Коя е? — извика тя.

— Няма друга.

— Не ти вярвам! — Внезапно тя го сграбчи между краката. — Или може би ти вярвам!

Той отблъсна ръката й.

— Явно не си нито уморена, нито болна. Ще те придружа до абатството. Адел, ако направиш някоя сцена, и двамата ще си платим скъпо. Приеми, че всичко е свършило.

— Не е, и никога няма да свърши! — извика тя и се усмихна. Очите й блестяха триумфално.

Джефри усети неприятно предчувствие за бъдещето. Кожата на тила му настръхна.

— Очакваш дете, нали?

Тя се разсмя. Звукът беше дрезгав и възторжен.

— Ще бъде момче. Една циганка ми го каза миналата седмица — тя втренчи поглед в Джефри и добави. — Хенри ще остане много доволен.

Лицето на Джефри се изопна. Ноздрите му се разшириха. Гласът му прозвуча заплашително.

— Мое ли е?

Тя се засмя доволно и сви рамене.

Той се нахвърли върху нея. Тя беше обърнала гръб, сякаш се готвеше да си тръгва, но той я извъртя с лице към себе си.

— От кого е детето?

— Какво ще получа, ако ти кажа? — попита тя престорено свенливо.

Не бе удрял жена до този момент, но едва не го направи.

— Кога ще се роди, Адел? Отговори ми, преди да съм те пратил право в ада!

Адел побеля.

— След седем месеца.

Джефри бързо пресметна времето.

— Значи е възможно да е от Ферарс, но може да е и от мен.

Адел го гледаше едновременно предпазливо и въодушевено.

Той се отдалечи вдървено от нея. Очите му бяха станали ледено сини. Трепереше. Баща ли щеше да стане?

А Адел се усмихваше.

Джефри нямаше деца. В това нямаше нищо чудно, като се имаше предвид, че макар ида не пазеше целомъдрие, все пак сдържаше страстите си, доколкото му беше възможно. Но още на тринадесет години беше спал с жена. Нима не бе създал досега някое дете? Беше му минавало през ума, че може би не е способен да създава деца. Обаче досега не беше размишлявал кой знае колко върху това досега. Едно дете щеше да му бъде пречка и бреме, ако се имаше предвид неговото положение. Едно дете е в състояние да провали всичките му досегашни усилия. Нищо чудно да унищожеше бъдещето му.