Бренда Джойс - Обещанието на розата

Мери плачеше по време на цялата тази бъркотия, защото зад семейството на Стивън стояха Едгар, Александър и Дейви.

Протегна ръце към тях. Братята й се втурнаха напред с радостни викове. Но не пожелаха да я прегърнат. Колко типично за тях! Едгар я вдигна и я завъртя във въздуха. Александър я плесна по рамото, а Дейви поиска да подържи бебето. Трите момчета я обкръжиха, а тя прегърна гордо сина си и погледна мъжа си. Той й се усмихна и тя се засмя в отговор.

Мери беше много уморена. Дотътри се с мъка до стаята им със Стивън и влезе. Зарадва се, че ще остане поне минутка сама. Привиждаха й се само чудесните празнични лица на братята й и на близките й от семейството на Стивън. Те се веселяха шумно в залата долу. Завръщането вкъщи беше действително страхотно.

Мери положи спящото бебе в люлката до леглото. В очите й се появиха сълзи. Изпитваше почти непоносима обич към сина си… и към скъпия си любим мъж.

Знаеше, че това гостуване представлява нещо повече от обикновена семейна сбирка. Съзнаваше, че Стивън се отнася като братя към Едгар, Александър и Дейви и му беше благодарна за това. В същия ден получиха следната вест: Стивън поема отговорността за благополучието на братята й. Вече знаеше и без да й го казват, че е сбъркала, като е решила, че той няма да изпълни обещанието си. Усещаше дълбоко в сърцето си, че ще дойде ден, когато Стивън ще изпълни обещанието си пред Малкълм. Някой ден щеше да качи Едгар на трона. Не се съмняваше в това.

Мери усети, че не е сама. Обърна се и се вцепени.

На вратата стоеше Стивън и й протягаше роза.

Една съвършена роза с късо подрязана дръжка.

Мери пристъпи напред. Почти се страхуваше да докосне розата и него. Едрият могъщ мъж, който й предлагаше червената роза — това беше прекрасна гледка!

— Стивън — прошепна тя. Приливът на обич този път беше толкова силен, че я заболя от него. Сега разбра, че без болка не е възможно да има толкова голяма и всепоглъщаща любов.

Стивън прошепна:

— Няма да те убоде, любима, защото бодлите й са отрязани.

Мери му се усмихна през сълзи, посегна и взе розата. Нищо не я убоде.

— Винаги държа на думата си — заяви Стивън.

Тя притисна цветето към гърдите си.

— Знам.

— Ще изпълня клетвата си пред баща ти, Мери. Един ден Едгар ще бъде крал на Шотландия.

— И това го знам — тя заплака. Стивън й имаше доверие. Това беше най-големият дар, който можеше да й даде след дара на любовта си. И той я обгръщаше с него, откакто бяха дошли в Кинрос.

— Принадлежа ти изцяло, Мери — каза сериозно той.

— И това го знам — прошепна тя. Власт, чистота, знатност и страст — обещанието на розата. Изправи се на пръсти и го целуна. — Благодаря ти, господарю мой.

И той я прегърна силно.

Менестрели — странстващи певци и музиканти през Средновековието — Б.пр.

Епитимия (гр.) — покаяние, наложено от църковен служител на провинил се мирянин — Б.пр.