Бренда Джойс - Обещанието на розата

Но само за миг. В следващата секунда Хенри се промъкна в леглото й с кикот и притисна дългото си възбудено тяло в нея. Привлече я към себе си. Мери ахна стреснато.

— Не се изненадвай, сладурче — прошепна Хенри и затърка нарасналите си слабини в голите й задни части. С едната си ръка милваше пълните й гърди. — Сигурен съм, че копнееш за мъж.

Мери не отговори. Слава богу, Хенри трябваше тепърва да се съблича, но тя беше чисто гола. И мили боже, толкова отдавна не я беше докосвал мъж. Тялото й се изпълни с такава жажда при допира му, че сърцето й се разбунтува. Обичаше Стивън, но Хенри беше много мъжествен. Тялото й го усещаше.

— Ти си се сгорещила — прошепна глухо Хенри. Стисна нежно гърдите й и си поигра с едното зърно. — Господи, знаех си. — Той я целуна по тила.

Мери си върна здравия разум.

— Махай се от леглото ми! Веднага се махай оттук!

— Не го искаш, нали — отвърна той и се затърка лениво в нея.

Мери затвори очи. Прииска й се Стивън да лежи до нея. На следващата секунда го прокле, че я остави така и е изпаднала в такова положение. За миг си позволи да се отдаде на усещанията, които се промъкваха крадешком из тялото й. След това си пое дъх и лакътят й удари с всичка сила Хенри по гръдния кош.

Той изохка. Мери се хвърли настрани. Хенри изпъшка гневно. Дръпна я рязко назад и я просна по корем.

Мери изкрещя, когато той се настани върху нея и се захвана да сваля непохватно гащите си.

— Бебето, проклет да си! Ще ми повредиш бебето!

Хенри се вцепени. След това стана от нея и прокара ръка по изпъкналия й корем.

Мери се измъкна изпод него и се дръпна от леглото.

Хенри седна.

— Мили боже! — възкликна той. Беше потресен.

Мери застана пред огъня. Огледа се обезумяло за някакво оръжие. Очите й се спряха на ръжена. Сграбчи го и го вдигна заплашително.

Хенри се вторачи в нея. Погледът му мигновено се съсредоточи върху закръгления й корем. След това премина към процепа между бедрата й и към потрепващите й гърди. Изправи гръб.

— Няма нужда от този ръжен — изрече сухо той. — Не съм искал да те изнасилвам.

— Нима? — попита Мери. Гласът й беше креслив и прегракнал. Почна да трепери. Не я интересуваше какво казва той. Принцът едва не я бе изнасилил.

В отговор Хенри се вдигна от леглото и запали една свещица. Вдигна я и погледна отново Мери.

— Стивън не знае.

Гласът му се беше променил. Студенината в него беше изчезнала и той звучеше твърдо и надменно. Това беше гласът на неудовлетворен аристократ.

Мери забеляза, че е гола. Пусна ръжена, дръпна една кожа от леглото и я уви бързо около тялото си. Заповяда си да запази спокойствие, да се държи предпазливо с принца, като се владее напълно.

— Не, Стивън не знае.

— Негово ли е?

Мери настръхна.

— Да, милорд, на Стивън е — гласът й прозвуча като съскане. — Никога не съм спала с друг мъж нито преди и нито в бъдеще ще го направя. — Изведнъж няколко сълзи замъглиха погледа й. — Колкото и да жадува тялото ми за мъжки ласки.

Хенри беше мрачен.

— Негово право е да знае за детето.

Мери бе напълно съгласна и изведнъж застина на място. Единствената й надежда да види Стивън се крепеше на незнанието му, че тя е бременна. Затова очакваше той да дойде и да преспи с нея, за да зачене наследник. Това, което се случи с Хенри, разбира се, щеше да се случи и с него. Когато свали туниката и ще се убеди, че тя вече чака дете, ако не се досети още отпреди това. Но поне в този миг щеше да бъде насаме с нея. Трябваше да се изправи срещу него. Това бе единственият шанс да възстанови отношенията им. Но ако Хенри му кажеше, че тя вече е бременна, той щеше да я изпрати в изгнание, както беше обещал. В съзнанието на Мери се разигра ужасяваща сцена. Тя бе много по-страшна от всичко, което й се бе случило досега. Тя ражда детето си, отнемат й го, а нея я затварят завинаги в манастир във Франция.

— Не му казвай!

— Ще му кажа. Трябва да узнае веднага за това!

— Какъв добър приятел! — процеди Мери. От очите й бликнаха сълзи. Не обичаше да моли, но сега ще моли. — Моля те, нека аз му кажа.

— Кога? След раждането на детето ли? — попита саркастично Хенри.

— Не — тя се сети, че това е изходът от положението. Отговорът на молбите й беше пристигнал. — И преди те помолих за това, но по друга причина. Сега те моля пак. Вземи ме с теб. Ще му кажа веднага щом го видя. Моля те. Това е мое право.

Хенри се втренчи в нея. Мери не знаеше какви мисли му минават през главата. Очите му бяха непроницаеми. Но накрая кимна.