Бренда Джойс - Обещанието на розата

— Как е той?

— Добре е.

Това не означаваше нищо за Мери.

— А… братята ми?

— И те са добре. Радват се на гостоприемството на Уилям Руфъс. Едмънд се наслаждава на властта си. Седи на трона на Шотландия заедно с чичо ти Доналд Бейн.

Мери не отвърна нищо, защото вестта, че братята й са станали затворници на краля съвсем не беше изненадваща.

Хенри я изгледа.

— Новините май не ти правят никакво впечатление. Знаеше ли, че и Стивън е там? Той прекара в двора по-голямата част от зимата.

Мери не му повярва. Стивън мразеше кралския двор. Пристигнала е заповед братята й да бъдат отведени там и Стивън ги е съпроводил, но не разбираше защо се е задържал толкова дълго.

— Какво прави там Стивън? — попита тя предпазливо.

През последните няколко месеца Мери се стара много да не мисли за това как съпругът й задоволява мъжките си потребности. Досега беше успявала в това си намерение. Но сега не съумя да избегне тази мисъл. В двора имаше твърде много красавици, безнравствени като проститутки. Мери си помисли, че няма да има нищо напротив, ако той спи с проститутка — тези жени бяха мръсни и грозни. С която и от тях да преспеше, в това нямаше да има нищо лично, никаква проява на чувства. Но мисълта, той да е в леглото на някоя прекрасна дама, й се струваше непоносима. Щом е стоял толкова дълго в двора, сигурно не е прибягвал до проститутки.

— Както знаеш, няма кой знае каква работа за вършене в Олнуик през дългите зимни месеци. Предполагам, че се е забавлявал с интриги. Адел Бофор също е в двора — каза ласкаво Хенри.

Мери го погледна. Думите му бяха жестоки. Досети се, че той не намеква за политически интриги. И внезапно реши, че няма да стои повече в заточение.

Тя беше жена на Стивън. Това отчуждение помежду им бе продължило прекалено дълго. Ако Стивън си е взел някоя за любовница, тя щеше да изпадне в такъв пристъп на гняв, какъвто той не е виждал през живота си. Представи си го в леглото, прегърнал Адел Бофор. Сцената й се стори ужасна. Тя му беше жена. Ако той имаше някакви нужди, тя трябваше да ги задоволи.

— Какво за Адел Бофор?

— Тя се омъжи за Ферарс през февруари — изрече с усмивка Хенри. — Това, разбира се, не възпря проклетите й планове. — Той се усмихна още по-широко.

В гърдите на Мери се появи тежест. Да не би Хенри да намекваше, че Адел и Стивън са подновили връзката си? Тя се наведе импулсивно напред.

— Вземи ме с теб, когато си тръгваш. Искам да ида в двора при мъжа си.

Очите на Хенри се разшириха от изненада и той се разсмя.

— Колко си нахална! Не мога да те взема със себе си, Мери. Въпреки че си струва да видя изражението на лицето на Стивън, когато те съзре там. Но той те е пратил в изгнание, и то съвсем основателно. Ако аз бях на мястото на мъжа ти, сега да си в манастир до края на живота си.

— Но не си ми мъж, нали? — Гласът на Мери бе язвителен.

— Не — Хенри се наведе към нея. — А мъжът ти не е тук. — Той й се усмихна. — Зимата сигурно е била мъчително дълга за теб.

— Не толкова, колкото ти се иска — отвърна студено Мери. — Не ме интересуват твоите намерения, милорд. Въпреки всичко, което се случи, обичам мъжа си и ще му остана вярна.

— Дори ако ти докажа, че той не ти е верен?

Господи, колко я заболя от тези прозрачни думи.

— Дори и в този случай.

— Възхищавам ти се, мадам — каза Хенри. Облегна се на стола си и въздъхна, но очите му пламтяха.

Мери не успя да заспи през нощта. Думите на Хенри не излизаха от паметта й. Болеше я заради неверността на Стивън. Продължи да си го представя с прекрасната развратна Адел Бофор, която вече беше Адел Ферарс. Мери се помъчи да измисли някакъв начин да избяга от Тетли в двора, за да си възвърне мъжа и положението си на негова съпруга. Но бягството от Тетли беше невъзможно. Единственият начин да се излезе беше през предните порти, а на нея й беше строго забранено да ги преминава. Ако Хенри беше дошъл с каруца, щеше да се опита да се скрие в нея и да се измъкне, но той не беше докарал такава. Мери се мяташе в леглото. Накрая се обърна на една страна. Единственото, което й оставаше, беше да прати писмо по Хенри. Себелюбивият принц със сигурност щеше да отнесе посланието й до Стивън.

Мери настръхна. Стори й се, че през воя на вятъра чува скърцане от затваряне на врата и отдалечения тътен на морските вълни, които се стоварваха върху брега. Хенри спеше в единствената друга стая на горния етаж. Досега трябваше да е заспал, но на този етаж нямаше кой друг да се прокрадва тихомълком в нощта. Сърцето на Мери учести ритъма си. Но когато вятърът утихна за миг и тя чуваше само мекия приспивен звук на вълните, които се удряха в брега, тя се успокои в това, защото не чу нищо повече.