Бренда Джойс - Пътуване към рая

Вече си личеше, че е бременна — в петия месец, а може би и в шестия. Толкова му беше трудно да живее далеч от нея и седмичните му посещения просто не бяха достатъчни. Знаеше, че и тя се чувства по същия начин. Харесваше му как очите й грейват, когато се появяваше при нея в неделната сутрин. Понякога, макар да бе изтощен от целодневната работа, той се прибираше в града в събота вечер, за да я види. Водеше я на вечеря и на разходка на лунна светлина. Намираха някое закътано място край реката и се любеха така, сякаш им бе първият път. Само когато бяха заедно, се чувстваше цял и макар че тя го слушаше с любезен интерес, като й разказваше докъде е стигнал строежът, той знаеше, че все още е разстроена от действията му. Нямаше представа как ще я вразуми. Бързо приближаваше точката, когато щеше да му дойде до гуша.

Миранда прекарваше част от времето си, като помагаше на мисис Леандър, шивачката, в замяна на това, че тя се грижеше за нея. Предложи помощта си след първите две седмици, когато осъзна, че Дерек няма пари в брой. Знаеше, че се натрапва на жената — която не можеше да устои на чара на Дерек — и се справяше много добре с иглата и конеца. Мисис Леандър се зарадва, че има помощничка за цената на стая и храна.

Миранда прекарваше свободното си време, като правеше дрехи за себе си и за бебето. Понякога двамата с Дерек седяха в спокойна тишина и той я гледаше как плете чорапки, а лицето й сияеше от радостта на бъдещата майка. Той бе стигнал до точката, когато смяташе, че не му пука, че детето не е негово или поне не много. Толкова се радваше да я види щастлива в такива моменти. Само да можеше да е щастлива при него, вместо да живеят разделени.

Дойде моментът, когато усети, че трябва да тропне с крак.

Ранчото бе готово. Бе топло лятно утро и като го видя, Миранда се хвърли на врата му с изненада, понеже бе средата на седмицата.

— Дерек, какво правиш тук?

Той я хвана здраво за раменете.

— Време е да си събираме нещата, принцесо.

Тя го зяпна.

— Взимам те с мен у дома.

Тя заотстъпва.

— Казах ти…

— Не, Миранда. Ти си моя жена и мястото ти е до мен. Ти си нещастна без мен и аз — без теб. Не можем да продължаваме да живеем по този начин. Взимам те със себе си. Бих предпочел да си с по-широки възгледи. Бих предпочел да искаш да ме зарадваш, да ме ощастливиш така, както аз правя всичко възможно, за да те направя щастлива. Но като не успявам да го сторя, просто те взимам с мен въпреки желанието ти.

Те се погледнаха в очи. Тя се изчерви.

Той продължи безмилостно.

— Никога не съм искал много от теб. Държах се с теб като с принцеса, за каквато те смятам. Когато Джон умря, аз ти дадох време, макар че бях толкова влюбен в теб, че не можех да се побера в кожата си. Дори горе, в Пекос, не те насилвах — макар че това беше мое право. Приех това дете. Положих дяволски старания, за да се почувствам като баща. Знам, че те разочаровах няколко пъти и съжалявам, по дяволите. Иска ми се да мога да върна времето назад. Но сега те моля за нещо. Никога преди не съм го правил. Като твой съпруг от мен дори не се изисква да те моля за каквото и да било, но го правя. Моля те, върни се вкъщи с мен, опитай се да живееш с мен, до мен.

Красивите й виолетови очи бяха влажни и две розови петна се изтърколиха по бузите й.

— Ще се опитам, Дерек — рече тя нежно.

— Дерек, прекрасно е!

Той се усмихна, нелепо зарадван, и скочи от фургона.

— Имам още много работи за довършване — рече той скромно, като я погледна, за да види дали казва истината. — Ела.

Миранда се наведе към него и той внимателно й помогна да слезе.

— Сигурна ли си, че си добре? — той се безпокоеше. Бяха пътували бавно като охлюви, макар че получи уверенията на двама доктори, че едно пътуване с фургон няма да й навреди в сегашното й състояние. Всяка бразда го караше да се мръщи.

— Чудесно — увери го тя, като се усмихваше и се оглеждаше. Като му каза, че ще се опита да живее с него тук, в пустошта, тя наистина го мислеше — макар че се срамуваше от себе си, като осъзна, че всичко, което бе казал е истина. Тя обичаше Дерек и по време на връзката им той винаги бе давал — докато тя само вземаше. Сега тя щеше да даде всичко, което има, защото го обичаше до полуда.

— Ела да ти покажа къщата — рече той и я хвана за лакътя. Заведе я в кухнята. Огнището бе както преди, а едно голямо желязно котле висеше върху огъня. Той бе направил кръгла дъбова маса, достатъчно голяма, за да побере осем души и край нея бяха наредени осем стола. Подовете също бяха покрити с дъбов паркет. Помещението бе много просторно и Дерек бе инсталирал вътре водна помпа.