Бренда Джойс - Огньовете на рая

Баща й замина за Куба с един от парните товарни параходи на своя девер Брет, а Грейс отпътува за събирането във Вашингтон. Тогава в последния момент любезната госпожа Сеймур пристигна с новината за ужасен пристъп на сенна хрема, какъвто не бе имала от десет и повече години. Тя не можеше да пътува в такова състояние и изрази голямото си съжаление, че момичетата трябва да изчакат завръщането на родителите. По всичко изглеждаше, че почивката се отлага.

Изведнъж ярко вдъхновение осени Люси. Тя и приятелката й ще заминат за Парадайз сами! Госпожа Сеймур със сигурност не би узнала, а когато нейните се приберяха и откриеха заминаването им, щяха да бъдат поставени пред свършен факт. Люси щеше да симулира невинно учудване и да възкликне с широко разтворени очи: „Но татко, да бях знаела, че си против, щях да замина с братята за Нюпорт“.

Майка й беше по-труден случай. Но сигурно бързо щеше да забрави нейното прегрешение, ако се зададеше политическа, социална или икономическа криза. А и Люси винаги можеше да разчита някой от братята й да поеме майчиния гняв върху себе си.

Пътуването до Тексас се оказа детински лесно. Сега тя и Джоана стояха насред прашния двор на един търговец на автомобили в задушаващата жега на Сан Антонио.

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш? — зашепна нервно в ухото й Джоана.

Люси се ухили и пренебрегна звъна на малката предупредителна камбанка в главата си. Бяха стигнали чак дотук без нито една засечка. Окичена с панделки и цветя шикозна шапка засенчваше лицето й. Тя тръсна глава.

— Абсолютно.

— Люси…

Люси сграбчи приятелката си за ръка и я дръпна встрани. Висока за жена, тя имаше конструкцията на майка си — дългокрака, тънка и гъвкава, но с налети гърди. Фигурата й извръщаше главите на мъжете. Дори в този момент търговецът не сваляше очи от нея, докато тя шепнеше в ухото на Джоана. Не правеха изключение и тримата мъже зад огромната витрина на изградения от червени тухли магазин.

— Вече изпуснахме директния влак за Парадайз. Нашите ще ни убият, ако прекараме нощта тук без придружител. Освен това — добави Люси — ще ни бъде много по-забавно, когато стигнем Парадайз с кола.

Джоана погледна приятелката си. Беше разколебана независимо от това, че бяха прекосили половин Америка сами.

— Нали искахме авантюра — усмихна се Люси.

Джоана кимна, без да изглежда достатъчно убедена. Люси се обърна към тантурестия дребен мъж, застанал пред нея в панталон на карета, бял ленен елек с несъразмерно голяма папионка и твърда сламена шапка.

— Ще го взема — съобщи тя и добави, — колко?

Три чифта очи се извърнаха, за да огледат лъскавия чер автомобил, паркиран в предната част на двора. Биеше на очи сред изложените за продан екипажи и файтони, защото беше единствен. Гласът на търговеца стана нетърпелив:

— Хиляда и петстотин долара, но за младата госпожица хиляда.

— Чудесно — ентусиазирано възкликна Люси. Винаги беше искала да притежава кола и никога не издребняваше в спорове за цената на вещите. Освен това хиляда долара за чисто нов автомобил й се видяха приемливи. Не беше ли обяснил продавачът, че машината е с електрическо запалване, както и с едноцилиндров бензинов двигател? Колелата бяха четири, а не три, както на някои други автомобили.

— Ти си луда! — извика Джоана, която иначе наблюдаваше блестящата машина с благоговение.

Люси беше поруменяла от възбуда. Представи си как двете с Джоана карат великолепната черна лимузина. Какъв ли смут щяха да предизвикат в Парадайз? Истинска сензация! Харесваше й да върши нещата с размах. Тя се обърна към продавача:

— Ще ви дам петстотин долара на ръка. Кредитната ми карта в банката на Парадайз е без лимит. Уверявам ви, че ще преведа останалата част от парите със запис.

Търговецът примига:

— Вижте какво, госпожице, не мога да направя това, защото не знам коя сте.

— Казвам се Люси Браг.

Очите на мъжа щяха да изскочат от орбитите. Името тежеше в този регион, така че не бе необходимо да продължава.

— Баща ми е индустриалецът Рейд Браг, собственик на банката — не мирясваше Люси. — Дядо ми Дерек Браг държи ранчото Дерек & Миранда, железницата, част от Парадайз и навярно половин Западен Тексас. Уверявам ви, че няма да се минете.

Малко по-късно, след като всичко беше уредено и търговецът им беше дал няколко кратки напътствия за посоката, те останаха сами до колата сред прахоляка на двора. Жегата беше непоносима. Люси измъкна безупречно бяла ленена кърпичка от дамската си чанта и попи с нея потта от лицето си, потискайки желанието да я прокара между гърдите си. Парадайз отстоеше на около два дена път с кола от Сан Антонио. Тя не беше споменавала този факт пред спътничката си.