Бренда Джойс - Огньовете на рая

Той обгърна раменете й и я притегли към себе си.

— Готов съм за проклетите думи — прошепна той. — Обичам те, Люси.

Тя се усмихна и тихичко заплака.

Парадайз, Тексас

Юни, 1899 година

Люси Браг и Шоз Савидж се ожениха на десети юни 1899 година. Церемонията се състоя на открито до една стара бяла люлка. Булката, макар да й беше втори брак, носеше бяло: рокля право от Париж, скандално права, с безкраен шлейф от тюл, приличен на облак. Тя се разплака по време на обреда. Младоженецът, в невероятен черен смокинг, бе напрегнат, искрен и нервен. По време на клетвите вдигна булото на любимата и попи сълзите й с кърпичка. След края на церемонията всички коментираха колко е било вълнуващо.

Имаше близо хиляда гости. Цялото семейство, разбира се: Браг от Ню Йорк, Д’Аршан от Сан Франциско, лорд и лейди Шелтун от Драгмор и всичките им деца и внуци. Бащата на булката, милионерът-индустриалец Рейд Браг, я даде с широка усмивка. Въпреки че не беше много според традицията, той вдигна първия тост за младоженеца, извинение за миналите съмнения и приветствие за добре дошъл в семейството. Младоженецът се изчерви, а булката отново се разплака.

Седемгодишният син на младоженеца, Роберто, му беше шафер и едва прикриваше неистовото си вълнение. Майката на булката, известната лидерка на движението за прогресивни реформи Грейс Браг също вдигна нетрадиционна наздравица по време на приема и посочи новия си зет като истински герой. После прекара по-голямата част от вечерта на дансинга и се забавляваше с невероятно въодушевление.

Родителите на младоженеца бяха също толкова развълнувани. Баща му, калифорнийският ранчеро Джак Савидж, не можеше да спре да се усмихва, така се чувстваше и жена му Кандис.

Тримата братя на Савидж дойдоха със съпругите си, така направи и Кристина, сега княгиня Земетов, заедно с мъжа си, княз Лубрович.

Имаше куп забележителни гости: сенатор Клакстън, кой знае защо без жена си, президентът Маккинли и първата дама и вече изключително популярният командир на ездачите от кубинската война Теодор Рузвелт. Танците започнаха почти веднага след церемонията на специално изграден подиум под звуците на испански оркестър и продължиха до малките часове, когато и последните гости се разотидоха.

Женитбата бе описана във всички национални всекидневници въпреки усилията за дискретност. Нарекоха я Женитбата на века. Булката, написаха репортерите, бе богата наследница, отвлечена от младоженеца преди няколко години. Той самият пък беше адвокат, несправедливо обвинен в кражба, която не бе извършил. Бе отвлякъл бъдещата си съпруга след бягство от затвора и бе забягнал заедно с нея в сърцето на Мексико. Там двамата се бяха влюбили, но се оказаха разделени, щом бащата на булката ги откри.

Скандалът я беше потресъл, а той бе изчезнал мистериозно. Намекна се, че се е случило нещо повече от отвличане: таен брак и развод. А после, точно когато трябваше да се ожени за дипломата Леон Клакстън, тя също бе изчезнала.

И досега се носи легендата, че тя го е последвала в Куба, където той е станал голям бунтовнически водач под името Ел Американо и двамата са се борили за независима Куба.

Америка се влюби в тази история. Любовната история на века. Триумфът на истинската любов. Никой не остана равнодушен, много плакаха. Двамата млади се превърнаха в американски любимци.

Това бе тяхната история, но тя не свършва дотук. Защото в деня след впечатляващата церемония Дерек Браг дари младоженците с чуден подарък — „Дерек и Миранда“ — и дела си в „Браг Ентърпрайсиз“. Младоженецът онемя, а какво да кажем за булката…