Бренда Джойс - Огньовете на рая

Сега бе ред на Шоз да се учуди.

— Е, и?

— Научих доста неща за теб. Преди шест месеца получих десет страници писмо от Люси. И бих могъл да кажа, че сега знам почти всичко, което си заслужава да се знае за теб, Шоз.

— Е, и? — попита той отново. — Знаете ли, че разводът ни е фалшив? И че Люси е все още моя съпруга?

— Знам за развода и за Лойд.

— Значи ще получа благословията ви?

— Заслужаваш много повече — отвърна Дерек тихо.

Люси пристигна в „Дерек и Миранда“ посърнала. От Сан Антонио телеграфира на агенцията „Пинкертон“ и им даде наставления да я търсят в Парадайз. Нямаше да си губи времето, като наема детективи да търсят Шоз. Къде, по дяволите, можеше да бъде, след като бе напуснал Долината на смъртта заедно с Роберто?

Беше уморена и жадуваше за топла вана, когато кабриолетът, нает в Парадайз, я понесе по дългата криволичеща пътека към огромното бяло ранчо. Въпреки вълненията и тревогите обаче, да бъде в Парадайз й се струваше като завръщане у дома — тихо, успокоително и дългоочаквано. Люси се извърна да погледа породистите жребчета, които препускаха около варосаната конюшня и колата й — телата им бяха млади и силни и те използваха удобния случай, за да се насладят на радостта от бягането. Погледна къщата на хълма — по верандата бяха нацъфтели в чудно обилие лилави и бели петунии — и се усмихна.

— Люси!

Тя замръзна. Внезапно усети как ушите й бучат. Това, което чу не можеше да е истина.

Роберто се втурна през ливадата към нея. Тя разтвори ръце. Детето се спря рязко — грееше от радост, но не смееше да се приближи повече.

Шоз е тук, успя да си помисли само тя.

— Какво е това? — извика та. — Няма ли да получа прегръдка?

Той се усмихна и се хвърли в обятията й. Когато тя го пусна, в очите й имаше сълзи.

— Тук ли е баща ти?

— Вътре — рече Роберто.

— Да влезем значи. — Люси го хвана за ръка. Умът й едва побираше какво се случва — във вените й пулсираше въодушевление. Шоз е тук. Тук!

Люси изтича през преддверието, чу гласа му и без да спира, нахлу в салона. Точно тогава я видя и Шоз. Седеше на дивана и се вкамени. Сетне очите му светнаха и той скочи на крака с радостен вик, който тя би разпознала и на край света.

— Люси!

Преди тя да успее да помръдне, той се приближи и я сграбчи в прегръдката си. Целуна я. Люси се разтопи, притисна се до него, а по лицето й потекоха радостни сълзи.

Той я целуваше сякаш безкрайно — горещо и силно — езикът му проникваше дълбоко в устата й, тялото му се притискаше жадно до нейното. Бяха забравили, че не са сами, бяха забравили Роберто, бабата и дядото на Люси. Миранда изведе Дерек и детето навън, но нито Шоз, нито Люси забелязаха. Разбираха само, че са отново заедно, най-сетне, а той й липсваше. Господи, колко й липсваше. Когато най-накрая се разделиха, треперещи и задъхани, тя плачеше.

— Къде беше!

— Казах ти да ме чакаш в Ню Йорк!

Те се спогледаха.

— Ела — рече Люси и хвана Шоз за ръка. Като по чудо наоколо нямаше други хора, но салонът не бе достатъчно усамотен. Едва преглъщайки щастливия си смях, тя повлече любимия си и двамата избягаха от къщата.

Изтичаха надолу по стълбите на верандата до старата бяла люлка, която дядо й бе построил за Миранда през далечната 1841 година. Смехът на Люси най-сетне тикна свободен, клокочеше весело и неудържимо — Шоз също се засмя, дълбоко и гърлено.

— Ходих в Долината на смъртта да те търся. — Двамата се държаха за ръце.

— Не получи ли писмото ми?

— Какво писмо? — извика тя. Той отново я прегърна. И я целуна. Беше висок, силен и мъжествен, а тя се притискаше до него и не искаше да се отделя никога. Ръцете му се спуснаха по тялото й — той трепереше целият. Люси също не можеше да се сдържи. Шоз започна да пресушава с целувки сълзите й.

Прегърна я и тръгнаха надолу. Той целуна ухото й, Люси се опита да достигне устните му, но това бе невъзможна защото двамата се хлъзнаха и се запрепъваха по пътеката.

— Толкова ми липсваше — промълви той, а ръката му обхвана още по-здраво талията й.

— Обичам те — прошепна тя на свой ред, докато той я вкарваше в първия плевник, изпречил се на пътя им.

Отговорът му не се чу — той и бутна нагоре по стълбата. Паднаха в сеното на тавана и всеки се вкопчи диво в дрехите на другия. Той започна да разкопчава копчетата на блузата й, а тя измъкна ризата му от панталоните, разтвори я и започна страстно да докосва голата, гореща и мускулеста плът на корема му.

— Божичко! — примижи той и също разтвори блузата й. Засмяха се.