Бренда Джойс - Огньовете на рая

Ала смехът им внезапно замлъкна. Шоз смъкна бельото й, откри гърдите й и зарови лице между тях. Люси се вкамени. Той я докосваше, обсипваше я с ласки, нежно, меко, сетне все по-бързо и по-бързо. Люси се изви под него и привлече устните му към своите. Двамата се превърнаха в плетеница от тела. Шоз вдигна полите й. Тя му разкопча ципа. Той вкара твърдата си като скала мъжественост дълбоко в нея.

След това си говориха. Имаха да си споделят толкова много. Шоз разбра, че Люси така и не е получила второто му писмо, тя пък разбра защо не е отишъл първо при нея — всичко се връзваше.

Обсъдиха и войната. След Сан Хуан правителството бе пожелало Шоз да остане в Куба и да продължи да шпионира бунтовниците, но той бе настоял да си тръгне. Войната бе кървава, а жертвите — невероятно много. За щастие той бе избягал навредим и й призна кратко, че не е минавал и ден, в който да не е мислил за нея.

Люси попита за Кармен. Шоз я бе възнаградил пребогато, а в замяна бе осиновил Роберто — всъщност, документите бяха изготвени малко преди той да замине за Куба преди година. А относно самата Кармен, продължи Шоз с усмивка, не я бе докосвал, откак с Люси се бяха любили в Долината на смъртта, Люси примря от удоволствие.

Мечтаеше за деня, когато той ще й предложи да се оженят отново и да заличат окончателно развода, но сега не можа да се сдържи. Изправи се в прекрасната си голота, докато той лежеше по гръб с ръце под главата и обяви:

— Искам да се оженим.

Той я погледна. Устните му трепнаха.

— Ние сме женени, или може би си забравила?

Очите й се разшириха.

— Ти не разбираш! Искам да се оженим отново, както трябва. Официално сме разведени — само аз, ти и семейството ми знаем истината. Значи трябва да се оженим.

— Люси — изправи се той сериозен, — защо си толкова решена да ми бъдеш жена?

Тя остана неподвижна, толкова сериозна, колкото и той, защото оценяваше много добре изключителната важност на въпроса.

— Защото те обичам.

— Защо?

— Защото ти си най-добрият човек, когото познавам. — Тя се усмихна, а очите й бяха малко замъглени, искаше да прогони черните демони веднъж завинаги. — Осъзнах, че те обичам, в Долината на смъртта, когато видях колко чудесен, изпълнен с топлина и любов баща си. Но се влюбих в теб в Парадайз. Ти се опитваше да бъдеш тъмен и опасен — а ти си — но си също и най-смелият и силен мъж, когото съм виждала. Майка ми мисли, че си герой — и аз съм съгласна с нея.

— Добре.

— Добре? — Сърцето й подскочи. — Значи приемаш?

— Да.

Люси извика от радост и грейна. Къпеше се в блаженство, въпреки че всъщност той трябваше да й направи предложението, а и двамата вече бяха женени — по някакъв начин. За нейно най-голямо учудване Шоз също се усмихваше, а усмивката идваше от самата му душа.

Люси завлече Шоз до къщата и двамата намериха баба й и дядо й заедно с Роберто да ядат в кухнята ябълков пай и да пият мляко.

— Ние се женим отново и вие сте първите, които го чуват! — извика Люси.

Лицето на Дерек грейна в широка усмивка, Миранда също засия. Семейният патриарх се приближи и прегърна Люси.

— Време беше, по дяволите — рече той тихо.

Този път Миранда не го укори за езика му и също прегърна внучката си.

— Знаех си! — възкликна тя. — Знаех си още от самото начало!

Толкова се радвам за теб, мила!

Дерек тупна Шоз по рамото. Погледите им се срещнаха и задържаха в един скъпоценен миг. Миранда посегна, хвана лицето му в ръце и го целуна по бузата. Той се изчерви.

— Кога?

— Утре — отвърна Шоз.

— През юни — поправи го Люси. Двамата се погледнаха в нежно объркване.

— Искам да се оженя утре — рече той твърдо.

— Не можем да се оженим утре — Люси бе спокойна.

— Защо не, по дяволите?

— Защото искам голяма сватба, а тя изисква време и подготовка.

Той се взря в нея.

— Мила моя — включи се Миранда, — една голяма сватба няма да бъде подходяща; в крайна сметка това ви е втори брак или поне подновяване на клетвите, зависи как погледне човек нещата. А стана и онзи скандал. Не, всичко трябва да бъде малко и задушевно, само семейството и неколцина добри приятели, но пак може да се направи впечатляващо. А ти трябва да изчакаш родителите й — добави тя, като се обърна към Шоз.

Той се усмихна, предвкусвайки победата. Усмивката на Люси пък бе измамно сладка.

— О, не — рече тя. — Искам голяма сватба. През юни. Винаги съм искала да се оженя през юни, в Парадайз, точно тук, на моравата.

Шоз изръмжа.

Миранда продължи разтревожено: