Бренда Джойс: Огньовете на рая

Люси се прибра у дома след втората година с чувството, че се е вдаскалила. Оценките й бяха отлични, а арсеналът й от грехове се бе обогатил само с половин дузина, колкото бяха и предложенията за женитба. Имаше право, когато казваше, че едните компенсират другите. Когато баща й възнегодува срещу греховете, тя смирено противопостави на тях сватбените предложения. Това го накара да се спре, защото измести сполучливо вниманието му от едната тема на другата. Рейд се отпусна чак когато Люси го увери, че не се интересува сериозно от нито един кандидат.

През последната година изглеждаше, сякаш най-после е улегнала. Броят на предложенията за ръката й се бе удвоил, имаше си сериозен приятел през целия последен семестър и не придоби нито един лош навик. Малко известно бе, че при лудориите се бе превърнала в експерт в изкуството да се изплъзва. Люси усвои до съвършенство няколко безотказни техники, с които всяка крадлива котка би се гордяла, за да е сигурна, че никога повече няма да я хванат след сигнала за лягане.

Всяко лято семейството й напускаше Ню Йорк. Родителите й имаха лятна къща в Нюпорт, където прекарваха по един месец. Нюпорт беше чудесен за една колежанка. Половината нюйоркско общество си караше ваканцията там, в това число мнозина от нейните приятели, така че се завихряше безкраен празник от пикници, излети с яхта и вечерни соарета.

Другият летен месец семейството прекарваше в ранчото на баба й и дядо й в Югозападен Тексас. Откакто Люси се помнеше, това пътуване бе събитието на годината, по-вълнуващо дори от престоя в лятната къща в Кънектикът. Предната година работата беше докарала дядо Дерек и баба Миранда в Ню Йорк, така че Люси пропусна да посети Парадайз — малък, идиличен градец, кръстен находчиво така от леля Джейн и чичо Ник преди няколко години. Беше възникнал покрай ранчото на Дерек и Миранда, и с течение на годините се разрасна толкова, че малките групи къщи и магазини в покрайнините го бяха превърнали в истински град.

Мястото можеше да се похвали с банка, крайна станция на железопътна линия, поща, множество магазини, няколко заведения за хранене и хотел по последна дума на модата, в който имаше дори асансьор, фасадите на магазините се кипреха прясно боядисани всяка пролет, а дъсчените пътеки за разходка се метяха ежедневно от прахоляка. Люси познаваше на практика всеки жител на града, ако не по лице, то поне по име. Хората от своя страна също я знаеха.

Това лято щеше да бъде специално. Щяха да празнуват осемдесетгодишнината на дядо й и нейната баба организираше празненство, което да бъде в устата на хората от едното до другото крайбрежие. Повече от хиляда приятели и друга хора с общественото положение на Дерек щяха да присъстват на събитието. Дерек Браг се радваше на възможно най-голямо уважение и затова всички тези влиятелни мъже и техните съпруги щяха да дойдат, за да му отдадат почит. Щеше да има сенатори, конгресмени и политически величия като губернатора на Тексас, кмета на Сан Антонио и полицейския комисар на Ню Йорк Теодор Рузвелт, който беше добър приятел на семейството. Нямаше да липсват хора от фамилиите Вандербилд, Рокфелер, Гулд и Астор. Щеше да присъства самият кандидат на републиканците за президент Уилям Маккинли.

Събитието трябваше да бъде изненада. Дядо й не знаеше за плановете, които се крояха зад гърба му. В противен случай със сигурност би протестирал енергично срещу подобна суматоха.

Семейството на Люси възнамеряваше да пристигне както обикновено в началото на юли, няколко седмици преди събитието. Точно преди отпътуването в огромната мултимилионна доларова империя на Люсиния баща възникна проблем, който го отведе в Куба. Люси беше подочула от разговорите на родителите си за някакви бунтове, въпреки че баща й я бе уверил, че мисията му няма да е опасна. Девойката бе посещавала необятната захарна плантация Маравиля, която семейството притежаваше близо до Хавана. Плантацията беше тропически рай, спокоен и красив, в който хълмистата долина с нивя от захарна тръстика беше оградена от гъсти, тучни джунгли и сини планини с диплещи се по тях водопади. През времето, когато бе там, всичко беше така миролюбиво и спокойно, че Люси смяташе слуховете за вълненията силно преувеличени и беше сигурна в скорошното им прекратяване.

Едновременно с това майка й реши, че трябва да бъде във Вашингтон, за да присъства на парти за набиране на средства за младия кандидат на демократите Уилям Брайън. За голямо неудоволствие на съпруга си тя не подкрепяше републиканеца Маккинли. При тези обстоятелства ваканцията се отлагаше с две или три седмици, което ужасно разочарова Люси — докато не й хрумна чудесна идея. Защо тя и най-добрата й приятелка Джоана, която също щеше да ги придружава през време на престоя им, да не заминат с някой придружител? Люси беше наследила в някаква степен част от бащините си инстинкти и реши да се възползва от случая. Пътуването щеше да бъде забавно въпреки придружителя. Цяло приключение! Не беше ходила без родителите си по-далеч от Бостън, а и Джоана се съгласи с плана както винаги. Всичко обещаваше да бъде толкова вълнуващо. Рейд и Грейс трябваше да отстъпят пред шумния натиск на момичетата.