Бренда Джойс - Огньовете на рая

Шоз пристигна в консулството преди всички — искаше му се просто да предаде информацията на Джанис, без да й навреди, но нямаше начин. Затова крачеше нервно пред пететажната тухлена сграда, наблюдаван от двама безучастни морски пехотинци. Колата на Леон спря и той слезе. Когато видя Шоз обаче, замръзна и очите му се разшириха — позна го веднага.

Официално двамата не се познаваха. Ала се бяха виждали твърде често в Парадайз — Леон бе скъпият гост, който ухажваше Люси, а Шоз — наемникът, който следеше всяко движение на двамата. Шоз тутакси си спомни как бе носил багажа на Леон по стълбите и как го бе намерил на горния етаж да целува Люси.

— Не мога да повярвам — проговори пръв Леон.

— Убеден съм, че е така, господин консул. Трябва обаче да поговорим по работа.

Леон го подмина.

— И това не мога да повярвам.

— Честно казано, въобще не ме засяга какво вярвате — отвърна Шоз, като го последва без подкана. Двамата войници му препречиха пътя. Шоз се примири с припрения им обиск и не се възпротиви, когато му взеха револвера и ножа.

Леон наблюдаваше.

— Дошъл си да ме убиеш?

Шоз се ухили.

— Стреснали сме се, а? — Изражението му внезапно се променил — Кой пътува за Куба невъоръжен?

Леон бе мрачен, даже леко сърдит.

— Стига толкова. — След тези думи към охраната, той се обърна и тръгна навътре. Шоз го последва и изчака, докато консулът отключи катанеца. Във фоайето бе хладно и тъмно.

Леон влезе в кабинета си заедно с госта. В консулството все още нямаше никой и Шоз бе почти впечатлен от трудовата дисциплина на най-висшия служител. Почти, но не чак толкова. Леон отиде зад бюрото си и си свали сакото.

— Какво, по дяволите, правиш в Куба?

— Работя.

— Обзалагам се, че е така. И това съвпадение ми идва твърде много.

— Кое съвпадение?

— Ти — тук, Люси — също!

— Моето пребиваване тук няма нищо общо с Люси.

Леон сграбчи облегалката на стола.

— Колко жалко, че оцеля след онази стрелба в Парадайз, колко жалко!

Очите на Шоз се разшириха.

— Значи си бил ти?

Леон се усмихна.

— Ти, копеле мръсно. Знаех си, че си бил ти.

— Наистина ли? — отвърна хладно Леон; бяха си разменили ролите.

Шоз се усмихна насилено. Беше почти сигурен, че Леон е достатъчно голям страхливец и мерзавец, за да го застреля в гръб — заради Люси.

— Защо си тук? — попита той.

— Кубинците възнамеряват да сложат бомба на „Мейн“.

— Какво?!

— Предлагам да предупредиш Зигзби и то още днес.

— Откъде знаеш това? Те ли ти казаха? — Очите на Леон се разшириха. — Що за заговор се мъти тук?

— Работя с тези бунтовници и преди да решиш да ме предадеш на испанците, помисли отново — помисли за позицията на страната ти в тази бъркотия.

Леон бе разколебан. Официално Съединените щати предупреждаваха гражданите си да се държат настрани от кубинските истории, но тайно опрощаваха онези, които подпомагаха бунтовниците, особено хората, които ги снабдяваха с храна и оръжие — очевидно точно тази работа имаше предвид Шоз. В този случай обаче, помисли си Леон, нарушителят би могъл и да бъде предаден на испанците.

— Искам доказателства. Иначе няма да разпаля дипломатически скандал. Ако това е фалшива тревога — а всъщност аз не смятам, че кубинците ще рискуват да си навлекат гнева на Америка — ще отнеса куп неприятности.

— Глупако — продължи Шоз, — та аз нямам доказателства. Истина ти казвам. В опасност е както „Мейн“, така и всичко на борда му. Направи нещо по въпроса.

Двамата се втренчиха един в друг. Леон попита хладно:

— А какво печелиш ти от цялата работа?

Шоз отговори също толкова хладно:

— Нищо, абсолютно нищо.

— За мен никога не си бил кой знае какъв патриот, Купър. Мисля, че просто искаш да причиниш тревоги, да вдигнеш шум — и аз да съм в центъра. И мисля, че причината е Люси!

— Причина за какво? — каза Люси от вратата.

Двамата мъже се извърнаха рязко. Люси се обърна към Леон.

— За какво си крещите?

Леон излезе иззад бюрото си и тръгна право към нея.

— Ти като че ли не си много изненадана да го видиш, нали, Люси?

Люси почервеня, осъзнала твърде късно грешката си, и тутакси би отбой:

— Разбира се, че съм изненадана! Аз…

— Малка лъжкиня — рече Леон меко. — Сега мисля, че разбирам. Всичко.

Шоз сграбчи Леон за ръката.

— Люси и аз се видяхме случайно на едно празненство миналата седмица. Въобще не си вади грешни заключения — предупреди го той.

Леон бе бесен.

— Сега разбирам защо Люси е в Куба. Заради теб! Заедно ли дойдохте? Откога…