Бренда Джойс - Тайни

Защото дори да не принадлежеше на брат му, тя очевидно беше изискана дама, а такива жени никога не спираха погледа си на мъже като него. Затова, дори да му изглеждаше непосилно, той трябваше да обуздае предателските си мисли и да я забрави.

— Какво има? — попита отново Едуард.

— Нищо — отвърна отсечено Слейд. Можеше да насочи мислите си в друга посока, но нямаше сили да обуздае гнева си. Мрачното чувство бушуваше и се разрастваше в душата му. Рик не биваше дори да споменава новите си планове, защото в противен случай Слейд щеше да изригне като вулкан.

— Предполагам, че е най-добре да се върнем в хотела и да потърсим Рик.

Слейд не се помръдна. По брадата му се стичаше струйка пот.

— Не.

Знаеше, че тази жена е Елизабет и нямаше никакво желание да го научава със сигурност. В момента Рик със сигурност беше там, при нея. Премахването на последното съмнение би било съкрушително за него, а в момента Слейд не можеше да го понесе.

— Разбирам — каза Едуард. Той скръсти ръце и остана загледан в брат си, който в момента пресушаваше последната капка в чашата. — Вече си взел решение, нали? Няма да останеш. Сега ти си наследникът на Рик, но няма да останеш. Ще се върнеш на север.

— Точно така.

Едуард беше повече от разгневен. Той се изправи на крака и стовари дланите си върху масата. Бутилката изтрака и съдържанието й се изля на пода. Никой от тях не го забеляза.

— И защо, по дяволите, няма да останеш? — изкрещя Едуард. — Защо ще ходиш да работиш за Чарлз Ман, когато трябва да си тук?

Слейд отблъсна стола си с крак. За миг изпита неистово желание да вдигне ръка и да я стовари в лицето на брат си. В следващия момент се овладя.

— Защото не искам да работя за Рик. И защото не обичам да бъда изнудван.

— Ти си страхотен глупак! — крещеше Едуард, излязъл от кожата си. — Защо не се опиташ да бъдеш честен със себе си? Постъпваш така, защото искаш да му отмъстиш, нали? Знаеш ли какво? През всичките тези години ти му отмъщаваш, задето обичаше Джеймс повече от теб!

Слейд пребледня.

— Грешиш — отвърна той. — Нямаш представа колко грешиш. Правя го заради себе си.

— Не можеш да избереш тях пред нас! Ние сме твоето семейство, а не те!

— Това няма нищо общо.

— Ти си длъжен да бъдеш до нас! Сега повече от всякога. Джеймс е мъртъв. Рик има нужда от теб. Ние имаме нужда от теб!

— Не! — Слейд поклати глава, заслепен от гняв. — Рик има нужда от наследник, не от мен. А аз няма да се оженя за нея, за да наследя Мирамар. Никога няма да се оженя за жената, която Джеймс е обичал — нито заради теб, нито заради Рик, нито дори заради Мирамар.

Едуард напусна заведението веднага след острата размяна на реплики. Слейд не направи опит да го последва. Той допи бутилката долнопробно уиски, като същевременно се опитваше да не мисли нито за онова, което му бе наговорил Едуард, нито за жената, която беше оставил в хотела. Просто се взираше в пространството отвъд отворената врата на кафенето и в сенките на хората и предметите, които постепенно се удължаваха. Вечерният сумрак неумолимо настъпваше по смълчаните улички на Темпълтън.

Това не беше истина. Беше нелепо. Той не се опитваше да отмъщава на Рик, задето е предпочитал Джеймс пред него. Слейд винаги бе обичал Джеймс. Всички го обичаха, защото Джеймс притежаваше някакво харизматично обаяние, някаква вътрешна магия, каквато рядко се среща у мъжете. Едуард също бе по своему обаятелен. А той, Слейд, беше единственият от тримата братя, у когото липсваше тази вродена дарба да печели хората от пръв поглед.

Открай време Джеймс беше героят на Слейд, макар да бе само година по-голям от него. И двамата бяха израснали с Жозефин — жената, която се грижеше за домакинството. Тя ги бе отгледала като свои деца и те я обичаха като своя майка, дори след като Рик се ожени за Виктория. Единственият човек, към когото Виктория някога бе проявила някаква загриженост, беше Едуард, собственият й син. Майката на Джеймс, Катерина, беше умряла при раждането, а майката на Слейд напуснала дома им, когато бил само на няколко месеца — твърде малък, за да осъзнае какво всъщност се е случило. Той дори смяташе негърката Жозефин за своя истинска майка, докато не навърши три падини и Джеймс не му разказа как стоят нещата в реалния живот.

Като деца Джеймс и Слейд бяха неразделни като близнаци, а Едуард — с три години по-малък от тях — винаги подтичваше подире им. Двамата обаче бяха различни като деня и нощта: Джеймс — винаги весел и дружелюбен, а Слейд — мрачен и избухлив. И все пак, обратно на впечатлението, което обичайно оставяше у възрастните, Джеймс също имаше склонност към белите, макар да не беше същият непримирим бунтар като брат си Слейд. Но той винаги оставаше достатъчно съзнателен, за да възпре Слейд, преди да приведе в действие най-щуравите си хрумвания и неизменно заставаше зад брат си, когато го хванеха да върши поредната пакост. Милият Джеймс! С какво себеотрицание се опитваше да омилостиви възрастните или да поеме вината върху себе си. Но никой не вярваше на Джеймс, защото всички познаваха нрава на Слейд.