Бренда Джойс - Скандал

Тя подкара Блейз в лек тръс и кривна по друга пътека. Сега следобедът й се струваше по-слънчев и по-ведър. Ездата наистина щеше да бъде много приятна.

Но след малко Ан чу, че някой я вика по име. Погледна през рамо, но видя само влажната пръст и клонестите дървета. Миг по-късно обаче иззад завоя се появи ездач. Беше Патрик.

В съзнанието й като светкавица проблесна споменът за него и Бел.

Патрик се приближи до нея с неуверена, напрегната усмивка.

— Здравей, Ан.

— Не разбирам — каза тя. — Какво правиш тук? Мислех, че си в Лондон.

— Проследих те.

Стомахът й се преобърна.

— П-проследил си ме?

— Бях в Ръдърфорд Хаус снощи, докато вие е Дом се карахте — отвърна той. — А тази сутрин видях как си тръгна от града.

Напълно объркана, Ан отчаяно се мъчеше да схване смисъла на думите му.

— Проследил си ме от Ръдърфорд Хаус чак до тук? — прошепна тя. В главата й звучеше един натрапчив рефрен: Патрик и Бел, Патрик и Бел…

Патрик отново се усмихна. Но сега в усмивката му имаше нещо зловещо.

— Дом също те е проследил. Напусна ли го, Ан?

Ан го гледаше изумено. Сърцето й туптеше като чук. Едва сега си даваше сметка, че Патрик е идвал твърде често в Ръдърфорд Хаус. А щом се е срещал с Бел още от погребението насам, явно беше идвал също толкова често и в Уейвърли Хол.

Патрик и Бел се срещаха откакто Дом се бе върнал у дома.

А тъкмо оттогава някой непрекъснато се опитваше да я сплаши, да й навреди… може би дори да я убие.

Обзе я внезапен страх. Внезапно съмнение, недоверие, объркване. В съзнанието й се заредиха образи — образът на Дом, едновременно страстен и любящ, образът на Патрик.

— Ан, гледаш ме така, сякаш съм някакво чудовище. — Той й се усмихна. — Скъпа, дойдох да те избавя от лапите на друго чудовище — на твоя съпруг. Нима си забравила?

Ан изтръпна. Пулсът й се ускори още повече. Отново се оставяше въображението да я подвежда. Защото Патрик нямаше причина да желае смъртта й. Не можеше да е Патрик.

Но в главата й продължаваха да звънят предупредителни камбани.

— Ан, да си вървим. Ще те заведа в Хънтинг Уей. Там ще си в безопасност. Там той няма да може да ти стори нищо — каза Патрик с изкривена усмивка.

Ан се поколеба.

— Патрик, Дом не е убиец. Започнах да вярвам, че той наистина ме обича. — Очите на Патрик се разшириха втрещено и тя си закъснение осъзна, че не е трябвало да го казва. Следващите думи изскочиха припряно от устата й. — Не искам да ходя в Хънтинг Уей! Трябва да се прибирам в Уейвърли Хол! — Усмихна се, но прекрасно съзнаваше, че усмивката й е принудена и неубедителна.

— Не! — Думата проехтя като топовен изстрел. В същия миг Патрик посегна към поводите на коня й.

Нямаше време за колебания. Тя дръпна рязко юздите на Блейз — толкова рязко, че Патрик не успя да ги сграбчи, — и го шибна с камшика. Животното полетя напред като стрела.

— Ан! — извика Патрик.

Ан не отговори. Вместо това се приведе над шията на Блейз и отново го пришпори е камшика. Конят се понесе през парка с удвоена скорост. Дърветата прелитаха край Ан като в мъгла, но Блейз някак си успяваше да не се отклонява от пътеката. Клоните на дърветата дращеха лицето й. Изпод копитата на коня от скачаха огромни буци пръст.

Тя чу отново гласа на Патрик, който викаше името й. Но този път викът идваше съвсем отблизо.

Ан изпищя и погледна през рамо. Патрик бе само на няколко дължини зад нея, е лице, потъмняло като буреносен облак. Жребецът му препускаше с главоломна скорост… и настигаше Блейз.

Паниката и страхът заплашваха да я задушат. Тя дръпна като обезумяла юздите на коня си, свърна встрани от пътеката и полетя надолу по стръмния, гъсто обрасъл с дървета склон.

— Ан, спри, ще се пребиеш! — изкрещя Патрик. — Спри! Нищо няма да ти сторя!

Ан отново шибна Блейз е камшика.

Сега вече не чуваше нищо, освен тежкото, запъхтяно дишане на Блейз, примесено е нейното собствено. И глухия тътен на копитата му. И бесния, бучащ ритъм на сърцето си.

Клоните шибаха лицето и тялото й. Край нея летяха прогнили, мъртви листа и пръст, изровени от копитата на коня. Внезапно Блейз се препъна. Ан изхвърча от седлото и се преметна презглава напред.

Приземи се тежко на едното си рамо и се претърколи по гръб. Ударът я бе оставил без въздух. Ан застина неподвижно. След няколко мига, когато успя да си поеме дъх, а замъгленият й поглед се проясни, тя чу как Патрик си проправя път през шубрака нейде високо над главата й и как я вика.

Ан тутакси се надигна с натежало като камък сърце. Рязкото й движение накара Блейз, който бе спрял на метър-два от нея, да подскочи стреснато. Тя прехапа устни. Не смееше да му подвикне, защото се боеше, че конят може да се подплаши и да побегне.