Ф. Уилсън - Крепостта

Но сега, докато се ровеше трескаво из книгите, той изглеждаше неузнаваемо променен. Магда знаеше добре, че това състояние няма да продължи дълго. Отслабналите му мускули скоро щяха да настояват за отдих. Тялото му не разполагаше със запаси, тази енергия беше крадена.

Но въпреки това, Магда не смееше да настоява. Напоследък баща й бе изгубил интерес към всичко наоколо и прекарваше времето си в дрямка край прозореца. Лекарят, когото най-сетне успя да примоли да дойде на посещение заяви, че това е меланхолия, съвсем типична за неговото заболяване. Нищо не можеше да се направи за нея. Предложи й да му дава аспирин за постоянните болки, или пък кодеин — стига да можеше да намери.

Беше като живия труп. А сега изведнъж показваше признаци на съживяване. Магда просто не смееше да настоява. Докато го гледаше, той се замисли над „De Vermis Mysteriis“, свали си очилата и потърка очи с ръкавица. Може би сега бе моментът да го откъсне от тези ужасни книги и да го накара да си почине.

— Защо не им разкажеш теорията си? — запита тя.

— А? — той вдигна глава. — Коя?

— Каза им, че не вярваш във вампири, но това не е истина. Освен ако междувременно не си изоставил своята любима хипотеза.

— Не, все още вярвам, че е имало поне един истински вампир в Румъния, от който е тръгнала оригиналната легенда. Не разполагам с доказателства, но има сериозни исторически източници. Но без доказателства, не мога да публикувам подобна статия. По същата причина предпочетох да не съобщавам и на немците.

— Защо? Те не са учени.

— Така е. Но те ме смятат за стар и ерудиран учен, единственият, който може да им помогне. Ако им разкажа теорията си, ще решат че съм изкуфял стар и безполезен евреин. Съмнявам се, че един изкуфял стар и безполезен евреин би се радвал на дълъг живот в компанията на нацисти. Ти как мислиш?

Магда поклати глава. Не в тази посока искаше да поеме разговора.

— И все пак, как мислиш, възможно ли е крепостта да е била обитавана от…

— Вампир? — баща й вдигна крехките си рамене. — Кой би могъл да каже каква е истинската природа на един вампир? Толкова легенди и слухове има за тях, ако предположим, че наистина са съществували — къде тогава свършват легендите и започва истината? И все пак — почти всички подобни предания са локализирани в Румъния и Молдова, може би наистина нещо обитавало тези места ги е породило. В сърцето си, всяко предание пази зрънце истина.

Лицето му беше все така изпънато и безизразно, но очите му пламтяха възбудено.

— Уверен съм, ще се съгласиш с мен, че събитията излизат от рамките на нормалното. Тези книги са безспорно доказателство, че крепостта е била свързана с практикуване на магьосничество. А надписът на стената… независимо дали е дело на безумец, или е знак, че си имаме работа с морой — вампир, тепърва трябва да се изследва внимателно.

— Но какво е твоето лично мнение? — настоя тя, търсейки поне малко увереност. Дори само мисълта, че навън би могло да дебне подобно същество караше кожата й да настръхва. Никога не беше вярвала на подобни истории, а увлечението на баща й по тях смяташе за някакъв вид интелектуална игра. Ала сега…

— Нямам представа. Но усещам, че се намираме близо до отговора. Не е нещо рационално… което да бъде обяснено с думи. Но то присъства реално. И ти го чувстваш също. Знам го.

Магда кимна мълчаливо. Чувстваше го. Не можеше да се съмнява дори.

Куза потърка уморено очи.

— Не мога да чета повече, Магда.

— Хайде, ела — подкани го тя, като разтърси глава за да прогони мислите си. — Ще те наглася в леглото.

— Не още. Прекалено възбуден съм за да спя. Посвири ми малко.

— Татко…

— Нали си взе мандолината? Знам, че я носиш.

— Татко, знаеш как ти въздейства музиката.

— Моля те.

Тя се усмихна. Не можеше да му отказва.

— Добре.

Беше пъхнала мандолината в най-големия куфар. По-скоро по навик. Винаги я носеше със себе си. Музиката беше смисъл на живота й — а откак баща й бе загубил работата си се бе превърнала в способ да си изкарват прехраната. След като се преместиха в схлупеното жилище и Магда се зае да преподава музика, някои от учениците й идваха да свирят у тях на мандолина, а други посещаваше в домовете им, за да ги учи на пиано. Принудили се бяха да продадат тяхното пиано, когато се местеха.

Настани се удобно в креслото, което бяха донесли заедно с дървата за горене и се зае да настройва струните, отпуснали се по време на пътуването. След като приключи, изсвири няколко пробни мелодии, научени от циганите и доста сложни за изпълнение, за да се увери че всичко е наред. Тонът не пиесите бе лирично-трагичен, възпяваха се естествено разбити сърца и несбъднати любовни терзания. Когато свърши вторият стих, Магда погледна баща си.