Ф. Уилсън - Крепостта

Отзад се чу оглушително стържене и драскане на камък в камък. Погледна надолу за да открие, че мястото на стълбите, където преди миг лежеше притиснат бе изчезнало. Каменната плоча се пропука и се срина надолу, а заедно с нея полетяха и труповете. От удара с долния етаж в сградата отекна приглушен тътен.

Глекен се подпря разтреперан на стената и пое дълбоко дъх, за да прочисти гърдите си от вонята на разложено. Имаше някаква причина да го забавят — Рашалом никога не вършеше нещо просто така — но каква бе тя? Глекен пое към третия етаж и погледът му бе прикован от някакво движение.Откъм края на дупката, една откъсната ръка бе започнала да се влачи към него, вкопчвайки пръстите си в пода. Глекен поклати слисано глава и продължи нагоре, като същевременно се опитваше да отгатне какво ли е намислил злокобният Рашалом. Някъде по средата на изкачването, Глекен усети че по лицето му се стеле сипещ се отгоре прах. Той вдигна глава и се притисна до стената, тъкмо на време за да избегне един падащ каменен блок. Отломъкът се стовари точно на мястото, където стоеше преди миг.

Само един кратък поглед му бе достатъчен, за да определи, че каменният блок се е откъртил от вътрешния край на стълбата. Пак работа на Рашалом. Дали Рашалом не бе намислил да го премаже или осакати? Трябва да знаеше, че по този начин само може да забави неизбежната схватка.

Но изходът от тази схватка… за него не можеше да се каже, че е неизбежен. Сред силите, които и двамата владееха, Рашалом досега бе имал преимущество. Най-важна от силите му бе властта над светлината и мрака и силата да кара животни и бездушни предмети да се подчиняват на волята му. И най-вече — Рашалом бе недосегаем за каквото и да е оръжие. С изключение на едно единствено — руническият меч на Глекен.

Глекен не беше чак толкова добре въоръжен. Макар да не остаряваше, нито пък боледуваше и да притежаваше бушуваща жизненост и свръхестествена сила, той можеше да бъде сразен, ако получи смъртоносни наранявания. И бе само на косъм от това, когато падна в клисурата. Никога през изминалите хилядолетия, той не бе усещал така близо мразовития дъх на смъртта. Успял бе да й се изплъзне, но благодарение помощта на Магда.

Сега везните бяха изравнени. Съединени в едно бяха дръжката и острието — и мечът лежеше в ръцете на Глекен. Рашалом владееше по-голяма сила, но бе прикован в стените на крепостта, не можеше да отстъпи и да потърси среща с Глекен в по-удачен ден. Трябваше да стане сега! Сега!

Глекен внимателно изкачи третия етаж. Беше пуст — нищо не помръдваше, нищо не се спотайваше в тъмното. Докато пресичаше площадката към четвъртия етаж, той почувства, че кулата се разтърсва. Площадката под него се разтресе, напука се и се срина, оставяйки го притиснат до стената, стъпил на малък праг. Той надникна над върховете на обувките, за да види как масивните каменни блокове се сриват сред облак прах на долния етаж.

Близо беше, помисли си Глекен и пое дълбоко дъх. Но не съвсем.

Той се огледа. Само площадката бе паднала. Стаите на третия етаж бяха непокътнати. Обърна се и пристъпи по тесния праг към стълбите за четвъртия етаж. В мига, когато пресичаше една врата, тя внезапно се отвори и срещу Глекен се хвърлиха мъртвите тела на двама германски войници. Макар да замръзнаха неподвижно в мига, когато го докоснаха, силата с която летяха бе достатъчно, за да го отхвърли назад. Само вкопчените му в ръба на портала пръсти го спасиха от падане, когато тялото му се завъртя назад.

Неспособни да се хванат за каквото и да било, труповете се стовариха в мрака и разрухата долу.

Глекен притегли тялото си вътре и си позволи кратък отдих. Този път бе съвсем близо.

Едва сега започна да се досеща, какво бе намислил неговият вечен враг — да го тласне в пропастта, а след това да стовари отгоре му вътрешната част на кулата. Дори и да не го убият тоновете от каменни блокове, щяха поне да го приковат под себе си.

Виж това би свършило работа, помисли си Глекен, докато се оглеждаше за още спотаени трупове. Успее ли веднъж, Рашалом ще разполага с достатъчно трупове, за да му изровят сабята. След това ще му е необходим някой минаващ наблизо пътник или селянин — някой, когото да накара да пренесе меча през прага. Това би свършило работа, но Глекен усещаше, че Рашалом е намислил нещо друго.

С ужас и отчаяние проследи Магда изчезването на Глекен в кулата. Искаше да се втурне след него и да го дръпне назад, но баща й се нуждаеше от нейната помощ — повече от когато и да било. С мъка откъсна сърцето и мислите си от Глекен, наведе се и са зае с раните на Куза.